Д-р Веселин Герев: Малки психични проблеми могат да вкарат човек в системен стрес

Автор: Добринка Димова 644
Д-р Веселин Герев: Малки психични проблеми могат да вкарат човек в системен стрес

На 10 октомври се отбелязва Световният ден на психичното здраве. Тази година Световната здравна организация избира като акцент темата за превенция на самоубийствата. На всеки 40 секунди в света се самоубива по един човек. Засегнати са хора от всички възрастови групи и от всички страни по света. Самоубийството е втората водеща причина за смърт сред 15-29-годишните. Предходен опит за самоубийство е важен рисков фактор. Усилията са насочени към повишаване на осведомеността за самоубийствата в световен мащаб и ролята, която всеки човек може да има за предотвратяването им. Чрез слогана „Отдели 40 секунди за действие” хората се призовават да проявят загриженост към самоубийствата. Да се информират за това, което може да се направи, за да се предотврати самоубийството. Да се намали стигмата, свързана със самоубийството и психичната болест. Да покажем на хората в тежък момент, че не са сами.

Кои са най-честите психични разстройства и какви са причините човек да реши да отнеме живота си -  разговаряме с д-р Веселин Герев. Той е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Свети Врач”. Специализирал е и в Университетска клиника Франкфурт на Майн, Германия. В момента работи като психиатър на свободна практика.

- Д-р Герев, според статистиката над 450 млн. души по света имат психични разстройства. От какво най-често страдат българите и каква е причината?

- Най-масовите психични проблеми са стресът и депресията. Хроничните психични заболявания - биполярни разстройства, шизофрения, са определен процент от популацията и не се променят много, движат се между 12 и 13 на 100 000 души. Основните фактори за това са социални, финансови, трудови, лични, семейни проблеми. Може да кажем, че стресът дебне отвсякъде и понеже по принцип през годините в обществото е генерирано голямо напрежение под формата на тревога и безпокойство, понякога наглед малки психични проблеми и драми могат да вкарат човек в системен стрес. Стресовото състояние обаче не идва от днес за утре като грипа. Това е едно състояние, което се получава с натрупване, понякога и от години. От стресовите състояния често се среща посттравматичното стресово разстройство. Ежедневно съм свидетел на такива ситуации. Дори и моят колега и приятел д-р Иван Димитров ми е под преките наблюдения за посттравматичен стрес, за което години наред ще провежда лечение. При всеки спомен за психотравмената ситуация човек я преживява наново и наново възбужда в себе си същите тези усещания, които е имал тогава. Посттравматичният стрес е над 60% от всички стресови състояния. По-малък процент е паниката и оттам нататък се минава в депресия.

- Кога трябва да се потърси медицинска помощ?

- За да се стигне до депресивно разстройство, човек трябва да е в състояние на стрес минимум 3-4 години. Едва тогава хората тръгват да търсят някаква помощ и това е в цял свят. Имам много клиенти от чужбина, които 4-5 години се опитват да се справят по някакъв начин и след като видят, че няма накъде, като последна възможност се обръщат към психиатър. Най-големият проблем при тези състояния е безсънието, което е и един от първите симптоми. Като легне вечер, човек заспива трудно, премисля, анализира ситуации от деня, разиграва сценарии. Другият вариант е, съсипан от ежедневното напрежение и преумора, заспива, но след два часа и половина или четири часа, като изкара 1-2 фази на съня, се събужда и повече не може да заспи до сутринта. И понеже психиката се възстановява единствено докато човек спи, безсънието се натрупва и задейства други механизми – покачване на нервното напрежение, прекалена умора и липса на концентрация през деня, нервност, лека раздразнителност. Появяват се симптоми като покачване на кръвното, сърцебиене, задушаване, изпотяване, гадене, повдигане, световъртеж, главоболие, изтръпване на ръце и крака, които вкарват човека в един филм, че получава инфаркт или инсулт. И чак тогава той започва да обикаля по специалисти. До токава степен сме свикнали с безсънието и тревогата, че не знаем какво значи спокоен живот. И се чака. Навсякъде по света е така, не само в България. Аз чета лекции в цяла Западна Европа и го виждам. Средно се чака между 2 и 3 години.

- Тази година акцент в Световния ден на психичното здраве е превенцията на самоубийствата.

- Много хубаво пожелание, но, за съжаление, самоубийствата са факт. В моята практика от 200 000 души, които са минали през мен, имам 3-ма самоубили се. Трябва да ви кажа, че в състояние на депресия човек не се самоубива. Това е много интересен феномен. Човек се самоубива в състояние на много силно нервно напрежение. Защото какво означава депресията? Това не е само моментно потиснато настроение. Това е дълбока скръб, липса на сила и лоши мисли. Няма ли я тази триада, не можем да говорим за депресия. И то симптомите трябва да са перманентни, не по-малко от 3-4 седмици и да се задълбочават. За съжаление, всеки един, който преживява под някаква форма неудачи, страдание или някакви лични неуспехи, казва, че е в депресия. Това не е истинска депресия, а, да го наречем потиснато настроение, меланхолия.  

Превенцията на самоубийствата е много хубаво нещо, но е трудно да се направи поради факта, че когато човек е решил да слага край на живота си, обикновено не го казва. Този, който заявява: „Ще се самоубия!”, обикновено не го прави. Декларирането на такива мисли или намерения означава един вид зов за помощ, привличане на вниманието. Към самоубийство пристъпват единствено хора, които не споделят тези си мисли и намерения. Най-често това са хора, страдащи от някакъв тип психози, и хора в много силно тревожно състояние.

Има една много интересна теза за самоубийствата, която и аз подкрепям. В миналото се считаше, че на човек трябва да му е много разстроена психиката, за да пристъпи към самоубийство. В днешно време се счита, че в един момент може да не видиш изход от някакво състояние и импулсивно да предприемеш крайна мярка, без да мислиш. Например на един човек му подпират колата отзад, без да мисли той слиза и набива другия шофьор. След това казва: Извинявайте, бях много афектиран. Това е агресия. На същия принцип може да прояви автоагресия. Ако, да речем, загуби много пари по някакъв повод, може да реши, че няма друга оправия, освен да сложи край на живота си.

- Все пак има ли някакви признаци, по които близки, колеги, съседи да разберат, че обмисля самоубийство?

- Много е трудно. Обикновено никой не говори за това. Мога да ви дам пример от практиката. Семейство вечеря в кухнята на седмия етаж в един блок. Детето става, оставя си чинийката на помощната масичка да мивката и скача от терасата. Голяма трагедия. Друг случай – човек става сутринта, отива на работа, взима си инструментите, с които ще работи, и в един момент хваща две отвертки, бърка в контакта и приключва със себе си. Без изобщо да дава повод.

- Каква е причината за тези две самоубийства?

- Никой не може да каже. Най-вероятно някаква психична драма. Затова казвам, че превенцията е много хубаво нещо, но то не е като грипа – да си слагаме противогрипна ваксина. Много по-сложни са нещата, по-трудно се задействат някакви механизми. Освен това много от хората не търсят веднага помощ, когато видят проблем при свой близък. Казват си: Това е моментно, ще му мине, напряга се в работата. И после се маркира фаталният край. Преди години имаше един много интересен феномен. Поради факта, че нямаше кой да реши социалните, финансови и битови проблеми, хора започнаха да се самозапалват. Имаше няколко такива случая. Нито един от тях нямаше психично разстройство. Нали разбирате, че е неудобно да се каже: На този човек не можахме да му разрешим някакъв проблем и той се запали. И всички започнаха да сочат с пръст и да повтарят: Луд, луд, луд. Тогава разяснявах по медиите, че наистина човек може по някакви съвсем нормални причини да реши късосъединително да приключи със себе си. Но това трудно ще се възприеме, защото е в ущърб на институциите. Като цяло колкото и грижа да има от страна на близките, обществото, повече грижа трябва да има от страна на институциите. Защото ако го няма допълнителният стрес, на който ежедневно сме подложени, може би няма да има го има този проблем в толкова масов вариант.

- В последните години имаше и няколко случая на мъже, които убиха близките си. Някои от тях се самоубиха. Какво провокира подобно решение?

- На това могат да се сложат много етикети - разширено меланхолно убийство и самоубийство, нерешим психичен проблем. Само че в случая става въпрос повече за психопати, които действат изключително и само по психопатски мотиви. Изключително агресивни, импулсивни, злобни, отмъстителни хора, които под въздействието на алкохол, психоактивни вещества, стресови фактори и притежаващи оръжие посягат на живота на техните близки. И чак като осъзнаят какво са направили, посягат и на своя. Но в повечето случаи психопатите не убиват себе си. Те имат едно мото: Сто души убивам, но на себе си не посягам. Такъв беше случаят и с бащата, който хвърли детето си от моста на изхода на Габрово. Става въпрос за един завършен психопат, който няма да има поправия дори и в затвора. Защото просто това е дефект на характера му. Според него така се действа.  

- Какво се случва с регистъра на хората с психични заболявания?

- Може би няма интерес да бъде създаден този регистър, защото тогава на много хора ще се ограничи достъпът до оръжие, шофьорски книжки, обществени длъжности, до политиката. След 20 години пак ще си говорим за регистъра и той няма да е готов. Самите хора, от които зависи това да бъде направено, нямат интерес да го направят. Всеки, който има достъп до регистъра, ще може да види какви хора са регистрирани, какви лекарства взимат в момента, злоупотребяват ли с наркотични вещества, имат ли шофьорски книжки, заемат ли обществени длъжности. И тогава започва да става страшно, защото скритата зависимост е нещо много дълбоко непреодолимо. Повярвайте ми, доста хора страдат от нея. Имайте предвид също, че доста хора, които са психично неуравновесени, притежават оръжия, и то по няколко. Виждате един завършен психопат в село Орешак, който е убил фелдшера на селото. Този човек първо стреля по полицай, у тях откриват цял арсенал, лежи в затвора, излиза в отпуск, реже си дърва, наранява се и отива и убива фелдшера. Завършеният психопат просто няма поправия. Това не е обект вече на психиатрията. Него не трябва да го изкарват психичноболен. Това е човек с проблем в характера, на който мястото му не е в обществото и никога няма да бъде, той не може да се вгради. При него проблемите се решават по този начин. 

Новини

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина