В летните жеги, когато температурите достигат екстремни стойности, а децата прекарват дните си в дълги игри на открито, тяхното здраве е изложено на редица изпитания. Летните вируси, дехидратацията и дори на пръв поглед безобидни удоволствия като ледените напитки могат да се окажат сериозно предизвикателство за сърдечно-съдовата система на най-малките. Как да предпазим децата си, кои симптоми не бива да пренебрегваме и как да различим обикновената умора от сериозен проблем – TrafficNews разговаря с д-р Али Вехби, детски кардиолог от Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“.

- Д-р Вехби, могат ли летните вируси да засегнат детското сърце?

- Да, за съжаление могат. Някои вируси, каквито са ентеровирусите, които са много често срещани през летния сезон, както и коксаки вирусите, имат способността да атакуват сърдечния мускул. В резултат те водят до неговото възпаление, известно като миокардит, или до възпаление на обвивката на сърцето – перикардит. Въпреки че тези състояния са сравнително редки, те са изключително сериозни. Ако след прекарано вирусно заболяване забележите, че детето е необичайно отпаднало, или ако то се оплаква от болка в гърдите, задух и сърцебиене, задължително трябва да се консултирате с педиатър.

- Влияят ли екстремните жеги да провокират аритмии при децата?

- Да. Особено силните жеги водят до по-обилно изпотяване, при което тялото губи не само вода, но и важни електролити като калий, натрий и магнезий. Тези електролити са нужни за правилната работа на сърцето. Нарушеният електролитен баланс, съчетан с ускорения пулс от топлината, може да провокира нарушения в сърдечния ритъм, така наречените аритмии. Това е особено валидно при деца, които имат вродени сърдечни заболявания или такива, които са скрити и неизвестни до момента.

- Какви физически активности и спортове са подходящи през лятото и кога натоварването може да стане опасно?

- Най-подходящите спортове през летните месеци са плуването, но в умерено топла вода, колоезденето, както и разходките или лек крос на открито, за предпочитане в парка или в планината. Опасните часови зони са добре известни – това е интервалът между 11:00 и 17:00 часа, когато са пиковите температурни стойности. Физическото натоварване в този период става доста опасно. Ситуацията се влошава при висока влажност на въздуха и без адекватна хидратация, тоест при недостатъчен прием на течности. Интензивността на тренировките на открито под пряка слънчева светлина може да доведе до развитието на топлинен удар, претоварване на сърдечно-съдовата система.

- Децата обожават сладолед и ледени напитки в жегите. Могат ли те да навредят?

- Сладоледът до известна степен е полезен в топлите дни. Консумацията на екстремно студени напитки, както и скачането в много студени водни басейни или реки, обаче могат да предизвикат в тялото така наречения холинергичен шок. Това представлява изръсване на голямо количество адреналин – хормон на стреса, който води до спазъм на кръвоносните съдове. Това може рязко да повиши кръвното налягане, да претовари сърдечно-съдовата система и в резултат да доведе до сравнително опасни аритмии, дори до рефлекторно спиране на дишането. Затова по отношение на водните душове и къпането е за предпочитане те да се извършват в умерено топла вода.

- По-трудно ли понасят тези условия децата, които вече имат диагностицирани сърдечни заболявания?

- За съжаление, да. Децата със сърдечни заболявания доста по-трудно се адаптират към тези температурни промени. Сърдечно-съдовата система на тези малки пациенти вече работи под по-голямо напрежение от нормалното. При жега тялото се опитва да се охлади, което е нормална защитна реакция на организма за поддържане на адекватна терморегулация. Това се случва чрез изпомпване на повече кръв към кожата, за да се увеличи топлоотделянето. Този процес обаче кара сърцето да работи много по-бързо и много по-интензивно, което може бързо да изтощи сърдечния мускул, който и без това е увреден.

- Какви са Вашите съвети към родителите на дете със сърдечен проблем – какво задължително трябва и какво категорично не трябва да се прави през лятната ваканция?

- Това, което трябва да се прави, е да се приема повече вода, за да се осигури адекватна хидратация, като водата трябва да бъде хладка, а не студена. Детето трябва да си почива повече на сянка, да избягва часовия диапазон от 11:00 до 17:00 часа за натоварвания и да носи светли леки дрехи от естествени материали. Много важно е, ако има назначена медикаментозна терапия, тя да се спазва стриктно. Нещата, които категорично не трябва да се правят, включват излизане и физическо претоварване в топлите часови диапазони, активно спортуване на пряка слънчева светлина и рязко преминаване от много топло към много студено – температурните инверсии трябва да се избягват. Нещо много важно и актуално напоследък е да се избягва приемът на енергийни напитки и много сладки газирани напитки. Въпреки че те са течности, те водят до дехидратация на организма.

- Споменахте хидратацията няколко пъти. Обезводняването крие ли риск за сърцето?

- Абсолютно. При дехидратация обемът на кръвта в тялото намалява, а самата кръв става по-гъста. Това принуждава сърцето да работи по-усилено и да изпомпва по-бързо, състояние известно като тахикардия или сърцебиене, за да достави на органите необходимия кислород за тяхното функциониране. Това повишава риска от аритмии, припадъци, а в крайна сметка най-тежкото усложнение е топлинният удар.

- Как родителите да различат нормалната умора на детето от симптом на сърдечен проблем?

- При нормалната умора детето е активно през по-голямата част от времето си, но след по-интензивна игра се чувства изтощено, иска да седне и изпитва жажда. Най-важният критерий тук е, че след кратка почивка то бързо възстановява силите си. При сърдечно болните деца умората се появява най-често при минимално усилие. Например, дори само при ходене или изкачване на стълби, детето става необичайно бледо или посинява около устните – състояние, наречено цианоза. Дишането става по-учестено и по-тежко, появяват се симптоми на задух. При бебетата симптомите могат да включват ненадаване на тегло и капризен апетит. Всичко това са признаци, при които може да се заподозре сърдечно-съдово заболяване.

- Кои са критичните симптоми – кога трябва да светне "червената лампа" за родителите, че детето се нуждае от спешна консултация с детски кардиолог?

- Има няколко ситуации, при които родителят трябва да потърси консултация в спешен или ускорен порядък. Едно от тях е припадъкът (синкоп), особено ако се случва по време на физическо натоварване. Друг тревожен симптом е болка или притискане в областта на гърдите, която продължава поне няколко минути и не се повлиява от промяна в позицията на тялото. Необичаен и остро възникнал задух или лесна уморяемост, които не съответстват на възрастта на детето, също са повод за притеснение. Усещане за прескачане на сърцето, много учестен пулс или сърцебиене в покой (а не след физическо натоварване), както и посиняване около устните (цианоза), на пръстчетата на ръчичките или на езика, особено по време на игра или плач при бебетата, са абсолютно категорични сигнали за незабавен преглед.

- Скоро предстои и новата учебна година. Кои деца задължително трябва да преминат през профилактични прегледи при кардиолог?

- Бих се изразил така: всяко едно дете би трябвало поне веднъж да бъде прегледано от детски кардиолог. Но има една особена група деца, които задължително трябва да бъдат проследявани. Това са децата, които започват да тренират организиран спорт, за да могат навреме да се изключат структурни сърдечни заболявания. В тази група попадат и децата с вече диагностициран сърдечен проблем (вродени сърдечни малформации) и диагностицирани аритмии. Деца, които често боледуват или наскоро са прекарали тежка вирусна инфекция, също трябва да бъдат консултирани, за да се изключи засягане на сърдечния мускул и перикарда. Не на последно място са децата с фамилна анамнеза за сърдечно-съдови заболявания от страна на родителите, изявени в млада възраст.

- Има ли нещо изключително важно, което пропускаме в ежедневната грижа за здравето на децата?

- Основното, което можем да кажем предвид настоящата ситуация, е проблемът с обездвижването на голям процент от децата след COVID пандемията. Това доведе до така наречената втора пандемия – затлъстяването. Това е огромен проблем, който се отразява на целия организъм – не само върху сърцето, но и върху ендокринната система и нормалното развитие на детето като цяло. Смятам, че всеки един родител трябва да наблюдава и акцентира върху това. Приканвам родителите да стимулират децата си към движение, активност и здравословен начин на живот, като категорично избягват енергийните напитки, кофеина и наркотичните вещества, които напоследък, за съжаление, станаха доста разпространени сред младежите.