Виждаме, че вирусът постоянно мутира и се видоизменя, което е нормална еволюция на всеки новопоявил се вирусен щам. Това, което се изисква от нас като общество, е да се научим да живеем с вируса – да спазваме въведените противоепидемични мерки, когато се налага, да носим маски в болници, градски транспорт и закрити пространства, да избягваме големи струпваниия, да се самоизолираме при проява на признаци на разболяване, да се имунизираме. Това са елементарни стъпки, които не са по-различни от тези, необходими за избягване на сезонни вирусни инфекции или грипни епидемии, например.

 

 

Както всеки лекар, вярвам в науката, в медицина, базирана на доказателствата (EBM), и в напредъка на медицинската технология. Към момента, всички данни сочат, че ваксините са безопасни. Разбира се, винаги има статистически риск, който е в рамките на допустимото. Както всяко нещо в медицината – трябва да измерваме съотношението риск/полза. За момента ползата от имунизацията надвишава риска. Сякаш хората повече се страхуват от някакъв минимален риск от ваксините, отколкото от реалния риск от тежко протичаща COVID инфекция, в чиято разрушителна сила се убеди целият свят.

Ваксините ще ни помогнат ли да „изгоним“ вируса от живота си и ако да, как?

 

Вирус винаги ще има, ще има и заболели от COVID. Целта на противоепидемичните мерки и имунизационната стратегия обаче е да не се стига до такива епидемични взривове, парализиращи здравната система и обществения живот, но това няма как да се случи без групово усилие – от страна на законодателство, здравни работници, но и обществото като цяло. Пътят към „връщането към нормалността“ е чрез имунизацията.

 

 

Лекарите и здравните работници са първите, които трябва да се имунизират. Ние трябва да водим с примера си. Трудно е на обикновения човек да повярва в безопасността и необходимостта от имунизацията, ако вижда съмнение от страна на лекаря си или пък се разпространява информация само съмнителни случаи от „усложенение“ след ваксинация. Нека да се разпространяват и всички случаи на безпроблемно протекла имунизация или пък безпроблемно прекарана инфекция след поставена ваксина.

 

 

Относно личния ми пример - поставих си ваксина през м. април 2021 г., въпреки че бях прекарала вируса октомври месец 2020. Признавам, имах известно притеснение от поставянето на ваксината, но след като попаднах на няколко пациента със случайно доказана COVID инфекция, осъзнах, че никога не знаеш кога ще влезеш в контакт с вируса. При мен надделя страхът от ново заразяване над притеснението от ваксината, имайки предвид колко неприятно беше боледуването от вируса. Имунизацията протече при мен безпроблемно, без никакви нежелани реакции. При съпруга ми, който също е лекар в „Пирогов“, ситуацията беше същата и при него всичко мина безпроблемно. При първа възможност имунизирах родителите и сестра ми. Тревогата от шанса да ги заразя с вируса и възможните последствия отново бяха водещи пред притеснението от възможни нежелани реакции от ваксината.

 

 

Имайки предвид, че България е страната в Европа с най-нисък имунизационен статус, е изключително важно поне противоепидемичните мерки да се спазват. Никой не иска да се стига до пълен „локдаун“, но за да се избегне това трябва колективно усилие. Не можем да си заравяме главите в пясъка, вирус има, шанс от поредна вълна има, трябва да се предприемат необходимите стъпки – няма как да се справим хем без ваксини, хем без мерки.

 

 

Тях няма как да ги „заглушим“ или пък убедим в обратното. Важно е останалите от обществото да са добре информирани, образовани, защото въпреки, че имунизацията е личен избор, той трябва да е добре аргументиран, информиран и базиран на научни доказателства. Към момента при хората, изразили се против ваксинацията срещу COVID, надделява емоционалното решение. Тук влиза и отговорността на медиите и Министерството на здравеопазването за провеждане на силна и стройна информационна кампания.

 

Източник: Министерство на здравеопазването.