На 14 юни 1920 година правителството на Александър Стамболийски въвежда трудовата повинност, според която всички мъже и жени в дадена възраст са задължени да работят определен период от време в полза на правителството главно по строителни обекти. Макар и Стамболийски да е убит през юни 1923 година, трудовата повинност остава. През годините тя се преформатира в Строителни войски, които съществуваха до 1989 година.

Вестник „Пловдивски общински вести” информира подробно за този непознат днес подход към градоустройството през 1925 и 26-та година. „По повиквателен списък на 6 и 10 дневна временна трудова заетост за двете години са подлежали 21 322 души. От тях отработили 8375, откупили се 131, освободени с министерско постановление като болни, инвалиди и др. 3309, неявили се и представени за глоба 9507.”. По- нататък авторът уточнява, че списъкът на неявилите се не е съвсем точен, защото в него има и хора, преместили се другаде. В два периода на годините са работили хората по трудовата повинност- от 1 април до 7 юни и от 1 септември до 1 декември. Според отчета на Бюрото за временна трудова повинност в тези две години са изработени 11 675 м канали и улици средно от 6 м широчина. Това означава изкопаване, превозване на пръстта и насипване на 109.049 кубически метра пръст и камъни. Сред обектите, направени тогава и останали и до днес, е продължението на ул. „Гладстон” през Марково тепе,/ макар и тепето отдавна да го няма/, павиране на шосето до Столипиново, прокопаване и насип на ул. „Волга”, корекция на десния бряг на Марица, украсяване и залесяване на българските гробища, залесяване в Цар Симеоновата градина,  както и по ул. „Велико Търново”, „Авксенти Велешки” и „Гладстон”.

С кирките и лопатите са работили необразовани и бедни люде, които са нямали пари да се откупят, нито пък са притежавали специалности, приложими в други сфери. Дърводелци, железари, печатари, химици, лекари, адвокати, архитекти, чертожници, фирмописци и още поне двайсетина други професии просто са работили безплатно за общината 6 дни в годината.

 Трудовата повинност в оня период се приема за натурален данък, който неминуемо се събира от гражданите, които подлежат- на възраст между 20 и 40 години. Ако не се изпълни, те биват глобявани. А как са се откупили онези 131 души в Пловдив? Това, оказва се, не е било много проста работа. Желаещите трябва да подадат заявление до кмета, то бива разгледано от комисия в състав помощник-кмета по благоустройството, началника на същия отдел и завеждащия трудовата повинност към общината. Комисията определя облога с протокол, който се представя на общинския съвет за одобрение. Облогът е от 300 до 900 лв за една година и се определя според материалното състояние на гражданите.