Православният календар определя този ден като празник в чест на Свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски, който се борил активно срещу раннохристиянските ереси.
Според народните поверия на Атанасовден зимата си тръгва. Обръща я сам Св. Атанас, който възседнал коня си и облечен в копринена риза изкачва връх в планината, откъдето се провиква гръмогласно: „Иди си зимо, да дойде лято!„.
Смята се, че Атанасовден отбелязва средата на зимата и се казва, че денят нараства „колкото скача 3 годишен елен“. Свети Атанас е покровител на домашните животни. Това е празникът на железарите, ножарите и ковачите. Според народа с Атанасовден завършва един дълъг празничен цикъл.  Народът казва: „Танасовден разтуря празниците, които Света Петка повежда„. Свършват годежите и сватбите, защото наближава периода на пост и въздържание.
Който не е успял да заколи прасето на Коледа, може да го стори на Атанасовден, затова наричат празника Втора Коледа. 
В народните традиции съществува и представа за светеца като повелител на чумата. Колят се черна кокошка или черно агне като курбан. От курбана трябва да вкусят всички, за да не се разболяват от неизлечими болести. Жените пекат и раздават питки с мед, като застават най-често на кръстопът. Отгоре питката трябва да е надупчена с вилица, за да бяга шарката от децата. На този ден се извършва и обичаят „ПОБРАТИМЯВАНЕ“ , който е свързан с представата за светците Антоний и Атанас като братя близнаци.
Не се работи нищо на този ден, за да са здрави животните. Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. На 18 януари именници са: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Начо, Таньо, Тинка.