Черното тото и БГ футболът: От анулирани мачове, през десетки разследвания и намеса на УЕФА
Черното тото се превърна в една от най-устойчивите сенки над българския футбол. През последното десетилетие десетки срещи от Първа и Втора лига, турнира за Купата на България и юношеските национални гарнитури попаднаха под съмнение заради необичайно големи залози, резки движения на коефициентите и сигнали от системите за наблюдение на УЕФА.
Имената на „Верея“, „Несебър“, „Оборище“, „Царско село“, „Струмска слава“, „Ботев“ (Враца), „Марица“ и „Септември“ (Симитли), както и Ботев Пловдив се появяваха в различни периоди в доклади за съмнителни срещи. Част от клубовете бяха глобявани, други – предавани на прокуратурата, а „Верея“ дори беше извадена от професионалния футбол след поредица от предупреждения за необичайни залози.
Последният голям футболен скандал бе с участието на Ботев Пловдив, когато собственикът на Славия Венци Стефанов ги обвини в опит да се пробие играч.
Провеждани бяха полицейски акции, разпитвани бяха футболисти, треньори и ръководители, а отделни играчи разказваха, че са получавали предложения срещу пари да повлияят върху резултат или конкретен елемент от даден мач. През 2025 година мащабът на проблема отново излезе на преден план, когато Българският футболен съюз обяви санкции срещу 46 футболисти, треньори и служители за участие в залагания. Впоследствие стана ясно, че част от случаите са изпратени и на прокуратурата заради съмнения, че някои от уличените са залагали на срещи със собственото си участие.
Големият проблем остава разминаването между спортните сигнали и наказателното право. Необичайният поток от залози може да покаже, че някой е разполагал с предварителна информация, но рядко разкрива кой е предложил парите, кой ги е приел и как точно е било повлияно върху терена. Затова много от най-шумните проверки приключиха без обвинения, с отказ за образуване на досъдебно производство или без публично оповестен резултат.
Така българският футбол се оказа в повтарящ се кръг – сигнал от УЕФА, публичен скандал, проверки и разпити, последвани от институционално мълчание. Зад общото понятие „черно тото“ обаче стоят различни по тежест случаи: от футболисти, заложили през личните си профили, до твърдения за подкупи, организирани групи, милионни обороти и срещи, чието развитие изглежда необяснимо без намесата на външен фактор.
Ето най-големите скандали и разследвания, които разтърсиха българския футбол през последните години.
46 футболисти, треньори и служебни лица заловени да залагат
Година преди убийството на Илиян Филипов българският футбол бе разтърсен от друг мащабен скандал. През септември 2025 година след информация от Националната агенция за приходите и проверка на Главна дирекция „Национална полиция“ от БФС спряха правата на общо 46 футболисти, треньори и служебни лица от Първа и Втора лига.
На всеки бе наложена глоба от 10 000 лева, но имената им не бяха разкрити. Проверката бе обхванала залози върху срещи от деветия кръг на Първа лига и десетия кръг на Втора лига през сезон 2024/2025.
Сред мачовете от въпросния кръг в елита са:
„Локомотив“ Пловдив – ЦСКА 1948 – 0:2;
„Хебър“ – „Септември“ София – 1:2;
ЦСКА – „Берое“ – 1:0;
„Лудогорец“ – „Локомотив“ София – 2:0;
„Славия“ – „Левски“ – 0:1;
„Спартак“ Варна – „Черно море“ – 0:2;
„Крумовград“ – „Ботев“ Враца – 3:0;
„Арда“ – „Ботев“ Пловдив – 1:0.
От БФС уточниха, че нарушения не са установени във всички изброени двубои. Те попадат в обхвата на проверявания кръг, но това не превръща автоматично всяка среща в манипулирана.
Първоначално се твърдеше, че футболистите са залагали на български мачове, но не и на срещи на собствените си отбори. По-късно президентът на БФС Георги Иванов обяви, че между 10 и 12 души ще бъдат предадени на прокуратурата именно защото са залагали на собствени мачове.
Единадесет от санкционираните обжалваха, но Апелативната комисия потвърди наказанията. Пълният списък с имената така и не бе публикуван официално. Част от наказаните платиха глобите и правата им бяха възстановени.
Десет гола и невероятни обрати за Купата
През ноември 2023 г. „Септември“ София и „Ботев“ Враца изиграха един от най-странните мачове в турнира за Купата на България.
Врачани водеха с 3:1 до 89-ата минута, но Димитър Костадинов вкара два гола в рамките на две минути и прати двубоя в продължения. Там паднаха още четири попадения и срещата завърши 5:5. „Ботев“ Враца продължи след изпълнение на дузпи.
Необичайното движение на залозите и драматичните обрати привлякоха вниманието на звеното по почтеност към УЕФА. Сигналът беше изпратен до БФС, МВР, прокуратурата и Министерството на младежта и спорта.
Публично не бе съобщено проверката да е довела до обвинения срещу футболисти или ръководители.
По три съмнителни мача на „Ботев“ Враца и „Марица“ Пловдив
Година по-рано два български клуба бяха санкционирани след общо шест доклада на УЕФА.
При „Ботев“ Враца ставаше дума за три тежки поражения: 0:6 от „Ботев“ Пловдив; 1:5 от ЦСКА и 0:2 от „Пирин“ Благоевград.
При „Марица“ Пловдив съмненията бяха за: загуба с 1:3 от „Витоша“ Бистрица; загуба с 0:5 от „Лудогорец II“; загуба с 0:2 от „Миньор“ Перник.
БФС глоби двата клуба с по 5000 лева, заради трети доклад от УЕФА за сериозни съмнения за уговорени резултати.
Ръководството на „Марица“ категорично отрече отборът да е участвал в манипулиране на срещи. Не бяха посочени конкретни футболисти, треньори или ръководители, които да са организирали схема.
Мач на „Левски“, „Септември“ Симитли и сигналите от Втора лига
През 2022 г. прокуратурата и полицията започнаха проверки на няколко срещи след доклади на УЕФА за подозрителни залози.
Сред тях бяха:
„Левски“ – „Септември“ Симитли – 7:0 за Купата на България;
„Добруджа“ – „Септември“ Симитли – 3:0;
„Струмска слава“ – „Лудогорец II“ – 2:1;
„Локомотив“ София – „Пирин“ – 1:0.
При мача в Добрич в доклада се твърди, че определени залагащи са разполагали с предварителна информация, че „Септември“ ще загуби с поне четири гола. Срещата завършва с три попадения разлика.
Разпитвани са футболисти и треньори на „Септември“ Симитли. В публичното пространство се появи информация, че в някои сигнали са били намесени и съдии, като дори се е обсъждало подслушване на телефони.
Най-ясна развръзка има проверката на „Локомотив“ София – „Пирин“. Според доклада на Sportradar са били направени залози, показващи предварителна информация, че благоевградчани ще загубят първото полувреме. Единственият гол в мача действително пада в 37-ата минута.
След разпити на футболисти, треньори и ръководители Софийската районна прокуратура отказва да образува досъдебно производство. Прокурорът приема, че в доклада има противоречиви твърдения и не са събрани данни за извършено престъпление.
Шестима футболисти изгонени от „Черно море“
Един от най-тежките репутационни скандали избухна през 2019 г. след загубата на „Черно море“ от ЦСКА с 1:3.
Ръководството на варненския клуб отстрани шестима футболисти: Георги Илиев; Георги Китанов; Иван Дюлгеров; Петър Витанов; Виктор Генев и Пламен Димов.
Играчите били подложени на полиграф заради съмнения, че са играли симулативно. Впоследствие шестимата доброволно преминали втори тест, според който не са участвали в манипулиране на срещата.
БФС започна проверка, но не бе обявено наказание, не се стигна до обвинения и не бяха представени доказателства, че футболистите са получили пари. Въпреки това играчите останаха публично свързани с подозренията, а част от тях напуснаха клуба.
„Верея“ – клубът, който бе изхвърлен от Първа лига
Най-тежката клубна санкция през последните години е срещу „Верея“.
През февруари 2019 г. старозагорският клуб бе порицан и глобен след поредното уведомление за съмнителни мачове. Няколко месеца по-късно БФС извади отбора от Първа лига.
Причината бяха пет сигнала от УЕФА за предполагаеми опити за манипулиране на мачове. Отделно футболната централа съобщи за данни за нерегламентирано финансиране от китайски граждани, свързвани с международни синдикати за уредени срещи, както и от лица от бившия СССР, разследвани за подобна дейност.
Прокуратурата образува и досъдебно производство за предполагаемо предложена облага преди мача „Верея“ – ЦСКА от 9 декември 2018 г. Срещата завършва 0:1. Публична окончателна развръзка по това производство не бе обявена.
През същия период с по 5000 лева бяха глобени „Царско село“ и „Струмска слава“ след трети уведомления за сериозни съмнения за предварително уговорени резултати.
Верея изваден от групата заради пет съмнителни мачаТри от тях са известни
„Несебър“ и „Оборище“ – санкции без посочени играчи
През 2017 г. „Несебър“ и „Оборище“ Панагюрище бяха глобени с по 5113 евро след второ официално уведомление от УЕФА за съмнения за уговорени резултати във Втора лига.
Ръководството на „Несебър“ реагира остро и обяви, че ще сезира прокуратурата срещу БФС. Основният въпрос беше как клуб може да бъде санкциониран, без публично да са посочени конкретният мач, футболистите, направените залози и доказателствата, с които разполага УЕФА.
Рекордните санкции срещу „Марек“
През 2014 г. „Марек“ Дупница първоначално бе глобен с 5113 евро заради сигнали за уговорени мачове. Година по-късно, след нова поредица от уведомления от УЕФА, санкцията достигна рекордните 107 372 евро.
Публично се говореше за девет подозрителни срещи, сред които:
„Марек“ – „Лудогорец“ – 0:4; „Марек“ – „Локомотив“ Пловдив – 1:4; ЦСКА – „Марек“ – 5:0; „Лудогорец“ – „Марек“ – 3:0.
„Хасково“ също бе глобен с 10 000 лева за един сигнал. Санкциите бяха основани на доклади за необичайно движение на залозите, но не последваха присъди срещу конкретни футболисти или ръководители.
Акцията срещу „Локомотив“ Пловдив и „Любимец“
През декември 2014 г. полицията проведе мащабна акция в шест града. Девет души бяха задържани, а сред разпитваните се оказаха Мартин Камбуров, Александър Тунчев, Кирил Котев, Йордан Тодоров и други известни футболисти.
Разследването беше съсредоточено върху мачове на „Локомотив“ Пловдив и „Любимец“.
До съд стигнаха бившият треньор на „Любимец“ Красимир Мечев и помощникът му Анатоли Тонов. Обвинението твърдеше, че те принуждавали футболистите да играят слабо, а един от сигналите за пускане на гол бил свалянето на шапка от треньора.
Под съмнение бяха поставени над десет мача срещу ЦСКА, „Левски“, „Лудогорец“, „Литекс“, „Берое“, „Черно море“, „Локомотив“ Пловдив и други.
Двамата треньори обаче бяха оправдани. Съдът не откри доказателства, че са залагали или организирали схема, а БФС впоследствие възстанови правата им.
Един от малкото случаи с присъди
През 2014 г. двама юношески национали получили предложение от по 10 000 евро, за да съдействат България да загуби от Германия с три или повече гола на европейското първенство до 19 години.
Футболистите отказали, уведомили треньорите и полицията, а срещата с посредниците била заснета от охранителни камери.
През 2016 г. Даниел Гяуров, Марио Филипов и Григор Григоров получили присъди от по една година условно с тригодишен изпитателен срок и глоби от по 511 евро.
Това остава един от малкото случаи, при които разследването е подкрепено със записи, свидетели, конкретно предложение и конкретен размер на обещаната облага.
Мачът с четири дузпи и снимката с Дан Тан
Една от най-мрачните истории около националния отбор е контролата България – Естония през 2011 г. Срещата завършва 2:2 след четири дузпи, а впоследствие резултатът е анулиран от ФИФА.
Разследването установява, че двубоят е бил организиран с цел печалба от залози, като отговорността е насочена към съдиите и организаторите. Не е установено участие на официални лица от българската или естонската федерация.
Години по-късно изтекоха снимки от тогавашния президент на БФС Борислав Михайлов с Дан Тан. Снимката бе направена в Сингапур малко преди да бъде подписан договорът за организацията на контролата. За предполагаемо уговорения резултат са били заложени най-малко 6,9 млн. долара при азиатски букмейкъри.
Иляин Филипов и черното тото
Черното тото и огромна сума пари от нелегални спортни залози се очертават като основната версия за убийството на Илиян Филипов. Данните, изнесени по време на мярката за неотклонение на обвинения за разстрела Славчо Мегеров, насочиха разследването към дългогодишни финансови отношения между двамата, приключили с тежък конфликт малко преди престъплението.
Според събраните до този момент сведения Филипов е предоставял на Мегеров различни суми за залози върху спортни събития. Те започвали от 15 –20 хил. лева, но в определени случаи достигали далеч по-сериозни размери.
Наблюдаващият проркурор Димитър Молев по време на мярката заяви: "Залозите са започвали от 15 - 20 000 лева, а в определени случаи до няколко.... Да кажем крупни суми", с което остави отворен въпроса за каква стойност е бил спорът. По неофициални данни сумата е 3,5 млн. евро.
Към момента не е ясно върху какви точно събития са залагани парите. Разследването трябва да установи дали става въпрос за залози на български футболни срещи, включително двубои с участието на „Ботев“ Пловдив, или за мачове и спортни събития извън страната.
Ботев - Славия и скандалът с Венци Стефанов.
Данните от делото за убийството върнаха вниманието към последния голям скандал с предполагаем опит за пробив на футболист в Първа лига. В неговия център отново попадна името на Илиян Филипов, този път във връзка с двубоя между „Ботев“ Пловдив и „Славия“ през миналия сезон.
По информация на TrafficNews футболистът Лазар Марин е съобщил на президента на „Славия“ Венцеслав Стефанов, че му били предложени пари, за да играе симулативно срещу „канарчетата“. Като човек, отправил предложението, Марин посочил Димитър Тонев, който по това време беше футболист на „Черно море“, но преди това бе носил екипа на „Ботев“.
В материалите от полицейската проверка е описана среща между Тонев и Илиян Филипов в кафе „Корнер“ на стадион „Христо Ботев“. Тя се е състояла преди контакта с Марин.
Версията на Димитър Тонев била, че е потърсил бившия си съотборник единствено за информация около състава и тактиката на „Славия“. Както Филипов, така и ръководството на „Ботев“ категорично отрекоха да е правен опит за уреждане на срещата.
След месеци проверки, снемане на сведения и анализ на комуникацията между замесените ГД „Национална полиция“ изпрати материалите в Районната прокуратура в Пловдив с мнение, че трябва да бъде образувано досъдебно производство за престъпление против спорта.
Прокуратурата обаче отказа. Мотивът бе, че няма достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Така случаят приключи още преди да стигне до пълно наказателно разследване, въпреки различната оценка на полицията.
Това лято Димитър Тонев беше върнат при „жълто-черните“ лично от Илиян Филипов.
Отделно от този казус полицията е проверявала и двубой между „Ботев“ Враца и „Ботев“ Пловдив от миналия сезон. При него обаче разследващите са дали мнение, че няма основания за образуване на досъдебно производство.
Сигнали има много, присъдите са изключение
Историята на черното тото в България показва един повтарящ се модел – необичайно движение на коефициентите, сигнал от УЕФА, проверка от БФС или полицията и край без обвиняеми.
Системите за наблюдение могат да засекат, че върху определен резултат, брой голове или събитие в мача са поставени необичайно големи суми. Те обаче не могат сами да посочат кой е организирал схемата, кой е предал парите и кой на терена съзнателно е изпълнил уговорката.
Съмнителният залог е начало на разследване, а не доказателство за вина. Това се вижда и от проверката на „Локомотив“ София – „Пирин“, и от оправдателните решения по делото за „Любимец“, и от случая с шестимата футболисти на „Черно море“.
В същото време броят на сигналите, повтарящите се имена на клубове и последният случай с 46 наказани футболни лица показват, че проблемът трудно може да бъде обяснен само със случайни съвпадения.
Сега за първи път нелегалните спортни залози се появяват и като възможен мотив за показно убийство. Ако разследващите успеят да проследят парите, залозите, изплащаните печалби и предполагаемото задължение от 3,5 млн. евро, разследването за разстрела на Илиян Филипов може да отвори далеч по-голяма врата – към хората, финансовите потоци и схемите зад черното тото в България.
