Автор: Тина Ивайлова за glasnews.bg

Кой проверява човека, който проверява всички останали?

След първа част на разследването „Кой написа присъдата преди съда“ с нас се свързаха десетки семейства с думите: „И при нас беше същото.“ Същите съмнения. Същите въпроси. Същите обвинения. И отново едно и също име в експертизите. Случаи, в които следите изчезват. Обстановката се променя. Появяват се нови „доказателства“ дни по-късно. След Лютви Местан. След Сияна. След Момчил ще видите разказите на още хора, които твърдят, че делата им не са били решени в съдебната зала. А много преди това. В една експертиза.

Кой пише официалната истина? Кой решава човешките съдби? Колко различни трагедии минават през едно и също име? И кой проверява човека, който проверява всички останали? Вижте втора част на разследването „Кой написа присъдата преди съда“.

ВИДЕО

Хората, които разказват във видеото, на пръв поглед нямат нищо общо. Различни градове. Различни катастрофи. Различни години. Свързва ги името под експертизите по делата. Експертът, чиито заключения често се превръщат в основа за съдебните решения.

Един от тях е 86-годишният Дженко Бакалов. Твърди, че не бяга от отговорност, а иска само едно. Процес, в който експертизата стъпва върху всички доказателства, а не върху избрани части от тях. Случаят е от 15 август 2019 година. Автомагистрала „Тракия“.

„Аз пътувам от София за Бургас, за Несебър. Аз съм от Несебър. На 214 км в обратна посока пътува момче, младо момче от Троянско. То кара кола без застраховка и спряна от движение. Опитва се да си направи кефа и повишава скоростта. Удря се в мантинелите, разделителните мантинели на платната за движение Бургас-София, и изхвърля две-три мантинели от неговото платно в нашето платно, защото той пътува Бургас-София. Минава една кола, минава втора, минава трета, получават се аварии, пукнат картер, спукан акумулатор и аз минавам. Пред мен имаше кола, която подскочи, и аз тогава минах през листовете на мантинелата. Получава се един силен удар и гърмиш като снаряд, защото airbag-ът, който се разтвори, гърми много силно“, разказва Дженко Бакалов.

Секунди по-късно следва втори удар. Загива жена от спрял автомобил.

„Нещо много лошо ме удари между очите и със затворени очи, значи леко тогава човек губи съзнание. И за две-три секунди се удрям в една кола, която минала през тези листове, изкривила джанта, пукнала гума и спряла. Къде е спряла не знам, обаче аз се удрям в нея. Тя се завърта и спира там на аварийната лента, а аз излизам на движещата се лента…“

На място пристига полиция. Извършен е оглед. Бакалов е разпитан като свидетел.

„Започна да ми става лошо, взимаха работниците от тяхната кола, завиваха ме с вода, полицаят се притесни. И той, и още двама-трима полицаи ми помагаха. И оттам ме чакат другите полицаи, които ми вземаха документи, носят ми ги и ми ги дават. И ме съжаляват. И ми се извиняват. Връщат ми книжки, всичко, всички документи ми връщат обратно като на невинен човек. Моите внуци дойдоха, взеха ме, докараха ме в Несебър. Вечерта бях много зле, вдигах кръвно. Минават дни, викаха ме като свидетел. Разказах им случая, както ви разказвам на вас...“

Година и половина по-късно всичко се променя.

„Пак ме викат и казват, че съм подсъдим. Че съм нарушил член 21 или кой беше, първият от закона за движението. Преди това отидох да правя друга кола в един сервиз. Разказах за случая на монтьора, който е вещо лице. Той каза: „Бягай да си изкараш план-скица и документи, че може да те изкарат виновен.“ Отидох в КАТ и ми извадиха план-скица. Като казах на съда, че имам такова нещо и го показах, не им стана много приятно. Казаха, че ще викат полицаи да видят дали е вярно... Оттогава шест години водя битка за справедлив процес. Аз не се боря от виновен да ме направят невинен. Аз се боря за справедлив съдебен процес, който досега не съм го видял. Само лъжи, измами, заплашване, притеснение...“

Бакалов не отрича трагедията. Не отрича, че жена е загинала. Не отрича и че трябва да има виновен. Твърди обаче, че разследването е стигнало до грешния човек. Година и половина след катастрофата и след като от свидетел по делото се превръща в подсъдим, той започва да чете експертизите. Тогава започват и въпросите. Не за катастрофата. А за начина, по който тя е описана в експертизите.

„Започнах да се интересувам какво е туй експертиза. Защото те пишат някои работи, които въобще не отговарят на истината. Пишат, че дясната гума била лява и т.н. От тази кола можел съм да я избегна, но не съм го направил. И затова ми е присъдата на мен, което абсолютно не е вярно. Категорично отказвам, че това нещо не е вярно.

Една експертиза направиха, те си са техни хора, втора експертиза направиха. Аз съм техническо лице, бил съм в корабите. Те пишат някои работи, които въобще не отговарят на истината. Например, че средата е дясна, а на експертизата пише, че средата е лява. Не знаят къде се намират сензорите на airbag-а в колата. Експертизата я направи проф. Станимир Карапетков, Ивайло и един Божидар. Ние съборихме тази експертиза, защото те написаха такива работи, които въобще не са верни.“

Дженко Бакалов събира документи. Сравнява огледните протоколи и доказва, че в експертизата има сериозни разминавания. Още в деня на катастрофата под публикация в интернет се появява коментар на човек, който твърди, че е бил непосредствен очевидец на случилото се. Коментарът е под публикация във „Факти.бг“.

По делото се появява и официална диагностика от автомобила на Дженко Бакалов. С разрешение на съда тя се извършва в база в Стара Загора.

„А имам диагностиката от представителите на „Мерцедес“ в три файла“, казва Бакалов.

Именно третият файл поставя въпроси, които така и не получават ясен отговор.

„Експертите са направили категорични заключения, че скоростта е след удара с Clio-то. А представителството на „Мерцедес“ казва: „Ние не можем да определим това нещо.“ Аз ще го попитам експерта: Г-н Карапетков, изчел съм целия твой учебник, знам го наизуст. Можеш ли да ми кажеш този удар какво е? Може ли да ми кажеш с един удар, може ли да се нагъне бронята горе в десния ъгъл, капакът на двигателя? Защото вие пишете, че има само един страничен удар отзад в крилото?“

В случая на Дженко Бакалов обаче залогът не е само наказателното дело. Паралелно с него се води и гражданско дело от близките на починалата за близо 600 хиляди лева обезщетение. На първа инстанция искът е уважен. По-късно производството е спряно до окончателното приключване на наказателното дело.

„Роднините на загиналата искат обезщетението. По-точно техният адвокат. Той взима 30% от парите. Това са нашественици. 20 хиляди лева, 200 хиляди лева. Затова е всичко. Блъскат ме по пътя и даже искат да ритна камбаната. И така делото ще приключи. Но аз няма да почина, докато не свърши това дело.“

Дженко Бакалов е с условна присъда от 4 години и с отнета книжка. Питаме: Колко тежки могат да бъдат последствията, ако една експертиза е грешна?

„Това се казва набеден човек. Знаеш ли какво значи набеден? Много лошо. И шест години ме тормозят… Реших да говоря пред камера, защото видях едно такова филмче и видях вашето име и не знам кой може да ми помогне на мен. Защото аз никога не съм мислил, че може да дадат на невинен човек присъда. Аз съм човек, който обича хората и обича всички добрини, обичам да правя добрини, не мога да го преживея това нещо за нормално. Това днес е за мен, утре ще бъде за всички български граждани“, допълни още Дженко Бакалов.

За 07.07.2026 г. е насрочено поредното заседание по делото в Пловдивския апелативен съд. На 02.06.2026 г. делото беше отложено именно защото не е готова новата комплексна експертиза, която трябва да бъде изготвена от двама автоексперти и един медик.

Историята на Дженко Бакалов не е единствената. Той чака отговори от шест години, а други от двадесет и две.

Една от най-тежките катастрофи в новата история на България остава завинаги в паметта на цяло поколение. На 4 април 2004 година автобус с ученици от Свищов пада в река Лим. Загиват 12 деца.

Двадесет и две години по-късно техните родители продължават да задават въпроси. Говорят бащата на Антоана Венцислав Евтимов, Георги Манзаров, баща на Юлиан, Тодор Братов, баща на Антония, и д-р Веселина Петкова.

„Питаме колко случаи ще има като нашия след 22 години? Толкова много години. Катастрофите по пътищата са ежедневие. Виновните реално не се наказват. Не се наказват поради липса на истинско правосъдие, поради липса на истински експерти и по много други причини. Много интереси, много лобисти“, казва Венцислав Евтимов.

„Сутрин гледам по телевизиите, често канят експерти. Бивши полицаи, които са били заместник-министри и т.н., които дават акъл. И си мисля, че тези, които управляват в днешно време, които са на власт, защо не поканят всичките тези хора? И да кажат, че всичко тръгва от пътя, от липсата на шофьори, от много изисквания. Да изберат всичките проблеми и да се намери едно основно генерално решение на въпроса.

Защото когато се случи някаква голяма катастрофа, а тя дали е един човек или 10, или 12, за човека, който е пострадал, е винаги голяма. Загубил си близък. И тогава започват да говорят: „Този път, тази мантинела, това не е направено.“

И не си ли задаваме въпроса, че има страшно много институции, които отговарят за едно нещо, но то не е направено, защото всяка институция отговаря до едно ниво. Но сглобката, кой носи пълна отговорност защо не е свършено? Никой не носи.

И когато ги попиташ, всеки казва: „Моята работа е свършена.“ И на другия е свършена, и на третия е свършена.

А ние виждаме, че пътят не е добър. Виждаме, че мантинелите не са добре. Виждаме, че автобусът не е добър. Т.е. тези институции са направени някои хора да вземат пари, да се устроят, но не за гражданите.И в случая давам пример с промяната на Закона за движение по пътищата, в който приравниха за нула време, за да си измият ръцете пред тези родители от „Ангели на пътя“ и на всички, които са пострадали. Нашите депутати казаха: „Дали без да искаш, дали случайно или умишлено си убил човек на пътя, ти лежиш в затвора.“ Т.е. ако ти караш и някой се блъсне в теб, дори да си спрял, пак си обвиняем. Понеже тях не ги интересува, никой не вниква в проблема да го реши. И продължаваме по същия начин. И това е и в съда с вещите лица. Аз това искам да натъртя. С вещите лица. В нашия случай отново е намесено името на най-големия експерт, който се води в България в момента, проф. Станимир Карапетков. Той направи втората експертиза, защото адвокатите на фирма „Пампорово“, в която всъщност шофьорът работеше, оспориха първата експертиза, която беше направена от много читави независими експерти в първите дни на катастрофата. Те доказаха, че всъщност шофьорът е задрямал и е вкарал автобуса в реката, но това явно не ги устройваше и решиха да наемат г-н доцент тогава, Станимир Карапетков, който написа коренно противоположна експертиза, че проблемът е в ябълковия болт. Стар, изтъркан и т.н. Това беше напълно измислена експертиза, защото почти всички родители бяхме още на втория ден там. И видяхме с очите си това, което е. С очите си видяхме каква е истината. Само че това го видяха и първата експертиза, но г-н доцент Станимир Карапетков видя точно обратното. Шофьорът е задрямал и е вкарал автобуса. И тъй като е тръгнал надолу по надолнището, имаше дървета, то се вижда как е управлявал автобуса и го е вкарал в реката, като не си е представял, че тя е толкова дълбока, и си е мислил, че по този начин няма да има удар и ще се спасят. Най-вероятно това си е представял. Много го е управлявал. Докато г-н Станимир Карапетков изкара, че това е ябълковият болт, че автобусът не се е управлявал, че не можел да се управлява, че той завил надясно и тръгнал надолу, само че не можа да обясни как е карал между дърветата. Това ни беше най-голямата мистерия. Ако наистина е бил неуправляем, как е минавал между дърветата? И заради това се наложи трета експертиза от Бог да прости, Ангел Ангелов, инженер, който доказа всъщност изцяло първата. И Висшият касационен съд всъщност прие и първата, и третата експертиза за верни, защото са идентични“, обясни Георги Манзаров.

„Стигнахме до експертизи, след като извадихме автобуса от реката. За изваждането на автобуса от реката имаше сериозен натиск да не бъде изваден, за да няма следствие, за да няма въобще по случая нищо. И ние с Венци се наложи да влезем в реката, да плуваме до автобуса, за да докажем на Гражданска защита и на цялата страна, че това е възможно. Защото се говореше от всички медии, че това е невъзможно, че реката е толкова бурна, че ще застраши живота на професионални водолази. След като извадихме автобуса, тогава бяха възможни експертизите. Първата експертиза установи, че автобусът няма повреди. Единствено има скъсан болт, който е скъсан вследствие на удар в дърво. После експертизата на Карапетков казва, че вследствие на това скъсване автобусът е станал неуправляем. Но имаше ясни следи от дървото, където е отрязано и където ударът в дънера е скъсал болта. Това беше единствената повреда по автобуса и тя е явно вследствие на удар, а не предварително се е случила на пътя, така че да е вкарала автобуса във водата. И двете експертизи доказаха, че шофьорът или е заспал, или е отвлякъл вниманието си до такава степен, че е забравил да завие и автобусът се е озовал в реката. Това се случва. Катастрофи стават. Хората заспиват. Нашият случай е разделен на две. Първо, чисто технически как се случва. И второ, поведението след падането на автобуса на възрастните хора, на отговорните лица и т.н. Тези две неща. Едното довежда до катастрофа поради заспиване или някакви други причини. Следващото довежда до фатален край поради неадекватно поведение и небрежност. И след това вече с делата се доказва, че... Шофьорът поема вината като главен причинител на катастрофата и е бил осъден на нещо като затвор в Пампорово, където той по-скоро е бил на почивка. Той загина при катастрофа. Мисля, че преди две-три години. Всичко беше да се спре делото, за да няма търсене на последствия за фирма „Пампорово“, спомня си Тодор Братов.

Шофьорът е осъден на 4 години затвор.

„Нали разбирате, че шофьорът е служител на фирма „Пампорово“? И ако шофьорът беше нормално доказан виновен, трябваше „Пампорово“ да плаща. А когато автобусът е от Германия и той е причината, никой няма да плаща. Автобусът е виновен, болтът е бил от Германия, никой не е виновен и автобусът сам от себе си е виновен. Това беше целта на цялата тази работа.

Аз разговарях веднъж с Карапетков, когато излязохме от дело и когато чухме експертизата, и го попитах: „Ти защо лъжеш, г-н Карапетков? Нали ти имаш деца?“ Той само ме гледаше и нищо не каза. Не знам дали си спомня, но може да си го припомни. За мен Станимир Карапетков е компрометиран експерт. Затова искам да кажа, че проблемът на нашето правосъдие са вещите лица. Всички дела основно страдат от вещи лица и ако искаш едно дело да бъде забатачено, наеми вещо лице, което да ти напише глупости, после второ да ти напише други глупости, трето, пето, шесто. По три месеца, по три месеца. Първа инстанция, после на втора, пак първа, втора, трета, защото това са безотговорни хора, на които им се плащат пари и които не носят никаква отговорност какво са написали и какво са видели. Нека ги направят професионални вещи лица, да вземат добри пари, обаче да носят отговорност. И когато ти на съдията дадеш нормална експертиза, тогава съдията ще вземе и нормално решение“, допълни Георги Манзаров.

„Това отваря врата за корупция. Когато не носиш пряка отговорност за това, което пишеш, отваря врата за корупция. Тоест дай ни пари, аз ще свърша една работа и ще се отървеш. България има много светила. В България всеки може да бъде светило. Има светила и в управлението, и министър-председатели, светила. Тъй че всичко е възможно“, каза още Тодор Братов.

„Експертите са едни и същи. Минават през едни и същи стадии, през едно и също. Ето например случаят със Сияна. Това прекрасно момиченце, колко време делото се точи?“, пита Георги Манзаров. Бабата на Сияна, Стоянка Ламбева, е основен свидетел на трагичния инцидент. Тя твърди, че случаят, описан в експертизата на проф. Станимир Карапетков, не отговаря на случилото се на 4 април 2025 г.

„Не знам експертите как ги правят тези експертизи, като не са били там. Аз само мога да кажа какво се случи, защото го видях. Не е нашият случай това. Случаят е това, което аз ви разказвам. Друг начин не знам как мога да кажа, че това е случаят, при положение че никой не е видял точно какво е станало. Те после експеримента, който го правят, го правят с празен камион. Съвсем с друг камион го правят, а не с този, който беше. В последния момент, както си карахме колата, наистина валеше дъжд, моят съпруг караше много бавно, той по принцип си кара много бавно. В последния момент видяхме камиона от завоя и в последния момент видяхме ремаркето, че е напречно на целия път и на двете платна. За секунди съпругът ми предприе да спре вдясно и докато предприемаше дали беше напълно спрял, или спираше, чух само един удар, който ни удари отстрани и ни помести колата. Това беше. В този момент някакви въздушни възглавници, Сиянка ми падна... Детето в скута и това беше. Почнах да викам за помощ. Мъжът ми и той неадекватен, не знаех как е. Дойдоха, помогнаха ни хора и това е. Аз винаги се возя отзад с нея. Седим си отзад, говорим си... Просто това всичкото стана за секунда, за един миг. Докато видяхме ремаркето, че е напречно на двете платна, усетих само удар. Изобщо не видях удара, защото стана за секунда. Ударът ни помести. И като слязох от колата, видях, че ние сме направо в банкета изхвърлени. Няма къде. Аз се помъчих да изляза от задната врата, да викам за помощ, но вратата не можа да се отвори. И какви експертизи ще правят сега, като пътят е направен? Дърветата ги няма. Аз му казах и предния път на Карапетков. Обърнах се към него и му казах, че това, което той е написал, и това, което аз съм видяла и съм преживяла, са различни неща. А това, което преживях, не го пожелавам на никой да го преживее. А той ми отговори, че много съжалявал за смъртта на Сиянка... Искам колкото може по-бързо да минават тия дела. Какво толкова ги точат? Какво толкова ще проучват? Какви са тия експертизи?“, пита Стоянка Ламбева.

„Значи, ако искаме едно дело да не тръгне, винаги може да намерим начин да не тръгне. Накрая стигнахме до тези изводи, че много от нещата в страната са много зле. Има корупция, има хора с интереси, които не искат да ги закачаш. И наистина е хубаво да се предотврати за по-нататък. Но като гледам бащата на Сияна, и той тръгна да променя системата, да я оправи, за да няма други. Няма да я промени. Системата е толкова... Няма да я промени, за съжаление. И той бори мъка, както и ние. Аз виждам в неговата трагедия, виждам нас“, казва Тодор Братов.

„Значи, катастрофи ще има, пак ще има. Това е целият свят. Ние това няма как да го спрем. Хиляди случаи. Въпросът е в обективността. Ние в момента може да сме потърпевши, утре може да бъдем от другата страна. Никой не знае. Пътят е дълъг, движението е натоварено и т.н. Но хората всъщност... Ние това, което сме искали, е истината. Ние в нашия случай бяхме приели, че ги няма децата, но през цялото време търсихме истината“, допълни Георги Манзаров.

„За всички тези големи трагедии кой е виновникът за несправедливите присъди? Това са експертните комисии. Вещите лица. И всички пътища водят към ада. Адът е Станимир Карапетков. Това трябва да се знае. И не само той. Това са всичките негови, както казва моят приятел, всичките негови ученици, „Карапетковчета“. Всичките тези са научени да правят експертизи според желанието на този, който плаща. Това е истината. И никой не им търси отговорност. Всичките са щастливи по веригата, без пострадалите. Парите винаги са движили света и ще продължават да го движат. За съжаление в България, в неправилната посока. Защото всички искаме да живеем в нормална държава. Никой не иска да живее в ненормална държава, а ние живеем в ненормална държава с ненормални политици, с ненормални експерти. Не са само пътнотехническите експертизи, ами счетоводни, икономически, одити и т.н. Всички са измамници и всичко е за пари. И то става дума за много пари. Институциите търсят начини за забогатяване“, смята Венцислав Евтимов.

„Аз затова призовавам тези, които гледат, и останалите, всички, да се присъединим към този призив към Народното събрание, към новите депутати, да призовем за промяна на закона за вещите лица. Това трябва да бъде, за мен, в основата. Вече там великите съдии и така нататък да се оправят. Но основата тръгва от вещите лица. Хората, които дават мнението си по определен случай защо и как се е случило. Те трябва да носят отговорност за това нещо. Подписът им да носи отговорност, а не да носи безотговорност, за която се плаща“, допълни още Георги Манзаров.

Целите интервюта с Дженко Бакалов и родителите на „Ангелите от Лим“ очаквайте скоро.

Десетки години. Десетки дела. Десетки семейства. Различни катастрофи. Различни съдби. Различни жертви. Но едни и същи въпроси. Могат ли няколко страници експертиза да променят хода на едно дело? Кой проверява работата на вещите лица? И кой носи отговорност, ако една експертиза се окаже грешна? Отправихме покана за участие до професор Станимир Карапетков. Обеща да помисли. Надяваме се скоро да чуем и неговите аргументи. Очаквайте трета част на разследването „Кой написа присъдата преди съда“. Говорят експертите. Следва продължение!