България ще бъде на ръба на рецесията догодина с едва 0.1% растеж, става ясно от макроикономическата прогноза на Българската народна банка. Според нея растежът на реалния БВП на страната ще се забави до 2.8% през 2022 г. и до 0.1% през 2023 г., след което ще се покачи до 3.4% през 2024 г.

Инфлация

През първите осем месеца на 2022  г. инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), следваше силно изразена тенденция към ускоряване и възлезе на 15.0% през август 2022  г.

В краткосрочен план от БНБ очакват натискът за повишаване на потребителските цени да остане значителен, което отразява динамиката на цените на храните, електроенергията за стопански потребители и природния газ на международните пазари. Очаква се цените на храните да нараснат с до 23,1% на годишна база, съобщава TrafficNews.bg.

Същевременно фактор, който ще ограничава по-нататъшното ускорение на инфлацията, е проявлението на базов ефект от рязкото нарастване на потребителските цени в края на 2021  г. В средносрочен план от БНБ очакват инфлационният натиск да следва тенденция към плавно отслабване, но да остане висок поради наблюдаваното от началото на 2022  г. засилване на двупосочната връзка между цени и номинални възнаграждения от труд в икономиката, която се изразява в бързо пренасяне на инфлацията върху номиналните доходи на домакинствата чрез индексации и последващ вторичен ефект върху инфлацията от прехвърляне на по-високите разходи за труд на фирмите към крайните потребителски цени и от повишаване на потребителското търсене.

Според базисния сценарий на прогнозата годишната инфлация се очаква да възлезе на 14.9% в края на 2022  г. (спрямо 6.6% в края на 2021 г.). Прогнозират се темпът на нарастване на потребителските цени да се забави до 4.1% в края на 2023 г. 

Пазар на труда

Броят на заетите в икономиката се повиши с 1.5% на годишна база през първото шестмесечие на 2022  г. благодарение главно на сектора на услугите. Очаква се растежът на заетостта да започне да се забавя в края на годината и да достигне 1.1% средно за 2022  г., а през 2023  г. да се понижи слабо с 0.1% в съответствие с прогнозираното забавяне на икономическата активност.

Допусканото подобряване на външната среда и повишението на реалния растеж на БВП през 2024  г. се очаква да се отразят върху нарастването на заетостта, но растежът ще бъде ограничен до 0.5% вследствие на неблагоприятните демографски тенденции в страната.

Същевременно коефициентът на безработица се очаква да се понижи плавно от 4.6% през 2022  г. до 4.2% през 2024  г., като за това главно влияние ще оказва продължаващото намаляване на населението в трудоспособна възраст.

"Растежът на реалната производителност на труда се очаква да се забави до 1.7% през 2022  г., а през 2024  г. да се увеличи до 2.9% в съответствие с прогнозираното повишение на БВП и ограниченото нарастване на броя на заетите лица. Повишената икономическа активност в условията на задълбочаващ се недостиг на работна сила и силно нарастване на потребителските цени и инфлационните очаквания намериха отражение в растежа на компенсацията на един нает от 19% на годишна база през първото шестмесечие на 2022  г. Очакваме тези тенденции да се запазят до края на годината и растежът на компенсацията на един нает да възлезе на 19.2% за 2022  г., а през 2023  г. нарастването ù да се забави в номинално изражение до 7.5% и да остане по-ниско от средногодишния темп на нарастване на потребителските цени, което ще се отрази чрез понижение на реалните доходи на домакинствата", пишат от БНБ. 

Икономическо развитие

Фактор за подкрепа на икономическата активност през 2023 г. е очакваното усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.

За по-ниския растеж на икономическата активност през 2022 г. ще допринасят намаляването на нетния износ и забавянето на растежа на частното потребление заради инфлацията. Тази динамика ще бъде само частично компенсирана от очаквания по-силен растеж на правителственото потребление, както и от същественото натрупване на запаси в икономиката пак заради инфлацията и несигурността в глобалните вериги за доставки.

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 30 септември и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 9 септември. Продължаването и ескалацията на войната в Украйна създава по-голяма от обичайната несигурност в прогнозираните стойности на покозателите, чиято динамика е силно повлияна от заложените в прогнозата технически допускания, посочват от централната банка.

В базисния сценарий на прогнозата не са включени негативни ефекти върху българската икономика, които биха възникнали в резултат на евентуален недостиг на природен газ в страната. В прогнозата не се отчита потенциалното влияние на политическата несигурност в България върху икономическата активност и инфлацията.

БНБ очаква външното търсене на български стоки и услуги да отчете растеж с 2.9% през 2022 г., последван от спад от 0.1% през 2023 г. и възстановяване на растежа до 4.1% през 2024 г.

Цените на суровините на международните пазари продължават да се характеризират с високи колебания, като включените в допусканията цени на фючърсни договори дават знаци, че при повечето суровини те ще останат трайно над нивата си от 2021 г., смятат експертите на централната банка.