Биляна е на 36 години. Нежна, усмихната жена, която държи в ръце своето 9-месечно бебе – момиченце, което е нейният свят. Но зад снимката, зад усмивката и зад меката ѝ прегръдка стои история, която боли. История за тихо страдание, бавно отнемане и непрестанна борба за право на нормален живот.

Преди пет години първите симптоми се промъкват в живота ѝ почти незабележимо. Като сянка. Като шепот. С всяка изминала седмица обаче тази сянка започва да расте и да отнема парче по парче от свободата ѝ. Първо – кракът, който сякаш спира да ѝ принадлежи. После – слабостта, която сгъва тялото ѝ. Изтръпвания, които я парализират. Поглед, който „застава“ – спира, замръзва, отказва да вижда ясно света.

Ходенето става риск. Шофирането – невъзможно. Работата – мечта. А нормалността – далечен спомен. И после, най-трудното изречение, което човек може да чуе за себе си: „Множествена склероза – рецидивиращо-ремитентна форма.“

Заболяване, което идва на пристъпи и си тръгва, оставяйки след себе си страх – ще мога ли утре да стана от леглото? Ще мога ли да ходя? Да държа детето си? Да живея?

„Чувствах се чужда в собственото си тяло“

Години наред Биляна преминава през болници, терапии, лекарства, надежди… и нови сривове. Радва се на малки победи – няколко крачки без чужда помощ. А след това отново пада. Отново се учи да става. Това не е просто болест. Това е ежедневна война с невидим враг.

И тогава се случва чудото – бебето

„Сякаш Бог ми изпрати светлина, която болестта не можа да угаси“, казва тя. Дъщеря ѝ се появява като втори живот – като нов смисъл, който разкъсва мрака. С нея идва нещо, което никоя терапия не успя да върне: силата да вярва. Но и страхът. Страхът, че детето ѝ може да расте, гледайки майка си неподвижна, слаба, седнала… безсилна.

И затова Биляна взема най-смелото решение в живота си – решение, което всяка майка би разбрала: да се бори докрай.

Има шанс. Има лечение. Има надежда. Но тя струва повече, отколкото една майка може да понесе сама. В чужбина Биляна открива надежда: трансплантация на стволови клетки – експериментално лечение, което може да спре прогресията на заболяването. Да върне тялото ѝ. Да върне ходенето. Да върне живота. Да ѝ позволи да бъде майка – не по име, а по действие.

Това лечение е шанс да прегръща детето си стоейки, а не седейки. Да го води за ръка, а не само да го наблюдава. Да бъде до него утре, вдругиден, след години – без страх, без болка, без обреченост.

„Не искам дъщеря ми да помни майка си седнала и безсилна. Искам да помни ръцете ми – как я вдигат. Как я водят. Как я прегръщат силно.“

Това не е просто кампания. Не е просто медицинска нужда. Това е битка за едно дете. За една майка. За една съдба, която може да бъде пренаписана.

Всеки лев е шанс. Всеки човек е надежда. Биляна се нуждае от нас. От доброта. От съпричастност. От подкрепа. Сума, която е непосилна за едно семейство, може да бъде възможна за хиляди сърца заедно.

???? Дарение с карта / PayPal / Apple Pay / Google Pay / Revolut:
https://pavelandreev.org/campaign/podkrepa-za-bilyana