Да се научиш да се придвижваш самостоятелно по улиците, да разпознаваш предметите около себе си, да си приготвиш обяд или да използваш телефона си без чужда помощ. Това са част от уменията, които хората със зрителни увреждания усвояват в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив. Дни след 15 октомври, когато се отбелязва Международният ден на белия бастун, институцията празнува и 60 години от създаването си.

В центъра хора от цялата страна преминават през индивидуални обучения, които им помагат да се справят с ежедневните предизвикателства и да бъдат по-независими. Зад всяко усвоено умение стоят търпение, постоянство и работа със специалисти, които знаят, че понякога най-трудната крачка е просто да излезеш сам навън.

„Ние не желаем да бъдем съжалявани. Ние искаме да бъдем разбирани“, казва Стефан Царов, председател на Териториалния съюз на слепите за общините Раковски и Брезово. Той е сред хората, които се обучават в центъра, и споделя, че всяко негово посещение му носи нови знания.

Националният център е създаден през октомври 1966 г. Пътят му започва с курсове за усвояване на занаяти, а днес дейността му обхваща зрителна рехабилитация, ориентиране и мобилност, полезни умения, работа с компютри и съвременни технологии, както и физическа активност и арттерапия.

„Тук хора от цялата страна се обучават на самостоятелност, полезни житейски навици, професионални умения, достъпни дигитални технологии и най-вече на безопасно и независимо придвижване“, посочва пред TrafficNews изпълнителният директор на центъра Весела Александрова.

По думите ѝ годишно през обученията преминават около 400–450 души. Програмите са индивидуални и се съобразяват с потребностите на всеки курсист. С възрастните, които са загубили зрението си по-късно в живота, се работи и за преодоляване на страха от излизането с бял бастун.

Белият бастун е продължение на сетивата

За незрящия човек белият бастун не е просто средство за опора. Той му помага да разчита терена, да усеща препятствия, стъпала и промени в настилката. Същевременно е и международен знак, който предупреждава останалите участници в движението, че пешеходецът е със зрително увреждане.

Съществуват различни видове бастуни. Дългият сензорен бастун се използва при самостоятелно придвижване и постоянно сканиране на маршрута. По-късите и леки сигнални бастуни служат основно за обозначаване на зрително затруднение и могат да се използват от хора с остатъчно зрение.

Обучението започва в защитена среда, където курсистите усвояват техниките за работа с бастуна и следване на водещи линии. След това упражненията се пренасят навън – по оживените пловдивски улици, на спирки и в градския транспорт.

„Първото нещо, с което преподавателите се сблъскват, е преодоляването на страха“, обяснява Весела Александрова.

Галина Петрова, преподавател по ориентиране, мобилност и полезни умения, допълва, че безопасното придвижване изисква специално обучение. Човек трябва да познава техниките за използване на белия бастун, както и начините за придвижване с придружител.

Ако срещнем незрящ човек на улицата и искаме да му помогнем, първо трябва учтиво да го попитаме дали има нужда от съдействие. Не бива директно да го хващаме за ръката или за бастуна. При водене незрящият хваща придружителя малко над лакътя и върви половин крачка зад него, за да следва естествените му движения.

В градската среда в Пловдив има положителни промени – поставят се звукови светофари и се правят скосявания на тротоарите. Все още обаче проблем остават паркираните автомобили върху тротоарите, ниско надвисналите клони, тротинетките и табелите на заведения, които могат да бъдат разположени на височина, на която бастунът не засича препятствието.

„Достъпната среда е споделена отговорност на всички нас, на всички граждани“, подчертава Александрова.

Да се научиш да използваш това, което зрението ти е запазило

В кабинета по зрителна рехабилитация курсистите работят с увеличителни лупи и различни помощни средства, които им помагат да използват по-ефективно останалото им зрение.

„Ние не възстановяваме зрението, което са изгубили, но учим хората да използват по възможно най-продуктивния и ефективен начин тази част от него, която е останала“, обяснява Вероника Кертикова - Тъпчева, преподавател по зрителна рехабилитация и трудово посредничество.

Упражненията са свързани с ежедневни дейности – координиране на движенията на ръцете и очите, разпознаване на предмети по цвят и форма, ориентиране в пространството и запаметяване на очертанията на различни обекти.

Курсистите се учат да опознават предметите, да разбират техните граници и да определят мястото им в пространството. Целта е да могат да използват зрението си по-пълноценно в ситуации, с които се сблъскват всеки ден.

Телефонът и компютърът също могат да бъдат достъпни

Съвременните технологии отварят нови възможности пред хората със зрителни увреждания. В кабинета по компютърни технологии преподавателят Христо Грозев показва как с помощта на говорещи програми телефонът или компютърът могат да се използват без необходимост от зрително възприятие на екрана.

Софтуерът прочита информацията на глас, а потребителят управлява устройството чрез команди и жестове. Освен за обаждания и съобщения, съществуват приложения за разпознаване на сцени, хора, цветове и предмети.

„Няма никакъв проблем незрящ човек да работи по същия начин, както работи един зрящ човек – със същите програми и функции“, обяснява Грозев.

За курсистите това означава по-лесна комуникация, достъп до информация и възможност да използват дигиталните устройства в ежедневието си.

Стефан Царов също се възползва от тези обучения. Той разказва, че при всяко посещение научава нещо ново, което му помага да се придвижва по-самостоятелно. Сред заниманията му са и упражнения с приложения за телефон, както и разпознаване на монети и банкноти във връзка с преминаването към еврото.

Готвенето – още една крачка към независимостта

В кухнята на центъра курсистите се учат да приготвят храната си сами. Работата започва с ориентиране в помещението, разпознаване на уредите и приборите и усвояване на правилата за безопасност.

Преподавателката Адриана обяснява, че всеки курсист има индивидуална програма. При хората, загубили зрението си по-късно, се използват познанията и навиците, които вече имат. При родените без зрение обучението започва с изграждане на пространствена представа за уредите и продуктите.

Фурните са обозначени с брайлови надписи, а мултикукърите са пригодени за по-лесно използване чрез релефни копчета. Маркирани са и контактите, за да могат хората да ги намират и използват безопасно.

По-сложните дейности, като рязането и пърженето, изискват повече време и концентрация. Затова уменията се изграждат постепенно. Мултикукърът е особено полезен за хората, които са родени слепи или са загубили зрението си рано, тъй като позволява продуктите да се поставят заедно, а програмите да се избират чрез опипване и запомняне на разположението на копчетата.

Сред курсистите е 19-годишната Алекса, която вече има увереност в кухнята и открива, че приготвената от нея храна се получава вкусна.

„Много съм изненадана от себе си, защото всичко, което приготвям, е вкусно“, споделя тя. Алекса обича да прави ориз със зеленчуци и сладки, а мечтата ѝ е един ден да стане сладкар и бижутер.

Двадесетгодишният Богомил Иванов също посещава центъра не за първи път. Той казва, че тук усвоява умения, които вероятно би научил и у дома, но за много по-дълго време.

„Искам да не съм постоянно зависим от някой, ами сам да се оправям“, обяснява младежът. За него готвенето е част от подготовката за живота, в който ще трябва да се справя самостоятелно.

От грижата за дома до изкуството

Полезните умения включват не само готвене, но и почистване, шиене, лична хигиена и грижа за външния вид. Курсистите се учат да вдяват игла, да използват говорещи часовници, термометри и апарати за кръвно налягане, както и да осмислят свободното си време.

В заниманията се използват и специално подбрани релефни и обемни модели на животни, плодове и насекоми. Те помагат на хората, родени без зрение, да изградят представа за форми, които не могат да опознаят чрез зрително възприятие.

В работилницата по арттерапия Снежана Синджерлиева оформя предмети от глина. Тя е във втората си година на обучение в центъра, където посещава и занимания по брайл, спорт и мобилност.

Снежана е решила да изработи моливници за преподавателите си – по един за всеки, като благодарност за помощта и отношението им.

„Уча се на мобилност, за да мога да се справям сама“, разказва тя. Освен от придобитите умения Снежана е впечатлена и от грижата за средата, в която се обучава.

Арттерапевтът Георги Петров обяснява, че работата с глина е и начин за разтоварване от ежедневието. Чрез досега с материала курсистите се запознават с различни техники за изработка на керамика, а заниманията им носят удоволствие и възможност да създават собствени предмети.

Въпреки зрителните си затруднения те изработват разнообразни изделия, някои от които впечатляват с детайлите си. За Петров най-важното е хората да се чувстват добре, да се забавляват и да имат възможност да опитват неща, с които иначе трудно биха се срещнали.

Движението е част от рехабилитацията

В центъра има и зала за физическа активност. Инструкторът Марин Пейджев работи с хора, които заради зрителните си увреждания често ограничават движението си до най-необходимите излизания – до магазина, лекаря или друга институция.

При някои от тях има и допълнителни затруднения, свързани със стари травми, счупвания или прекарани инсулти. Това прави физическата активност още по-важна за ежедневието им.

„Идеята е по някакъв начин, макар и минимално, да ги изкараме от този вакуум на липсата на движение“, обяснява Пейджев.

Спортът допълва останалите дейности по рехабилитация и подпомага социалната адаптация на курсистите.