Общинският съвет на Пловдив прие новата Наредба за управление, развитие, поддържане и опазване на зелената система на града. Документът въвежда по-строги правила за озеленяването при ново строителство, реконструкции, паркинги и инвестиционни проекти, като целта е зелената система да не остава само формално изискване на хартия, а реално изпълнена част от градската среда.

Един от най-важните акценти в новата наредба е свързан именно със строителството на сгради. При имоти със съществуваща дървесна растителност вече ще се изисква геодезическо заснемане на дърветата, зелените площи в имота и тротоара пред него, както и експертно становище за вида и състоянието на растителността. Тази документация ще трябва да бъде проверена от районната администрация и ще става част от инвестиционния проект.

Зелено на снимка, бетонно на живо: Край на формалното озеленяване на комплексите в ПловдивОбщина Пловдив предлага промяна на наредбата, за да се преустанови порочната практика в строителството

На практика това означава, че още на етап проектиране инвеститорите ще трябва да се съобразяват с наличните дървета, а не да търсят решение за тяхното премахване едва когато проектът вече е готов. В наредбата изрично е записано, че разположението на входовете и изходите на новопроектираните обекти трябва да бъде съобразено със съществуващата едроразмерна дървесна растителност, за да се гарантира нейното максимално запазване.

По-сериозни изисквания се въвеждат и за самото отчитане на озеленяването в имотите. С това ще се спре една от най-порочните практики в строителството – жилищни комплекси да се изграждат със заложени 30% до 50% озеленяване, а накрая дворът да остава бетон, няколко кашпи и формално изпълнени зелени площи само на хартия.

 В процента озеленена площ ще могат да участват различни видове зелени решения – тревни площи, дървета, озеленени покриви и тераси, зелени стени, озеленяване над подземни гаражи, перголи и други. За тях обаче са предвидени различни коефициенти, така че не всяко „зелено“ решение ще се отчита като пълноценна озеленена площ.

Особено важно е, че при многофамилните жилищни сгради озеленяването на частни тераси и покриви без достъп от общите части няма да се признава за озеленена площ. Така се ограничава възможността задължителното озеленяване да бъде „изпълнявано“ чрез елементи, които реално не са достъпни или устойчиви като част от общата среда.

Новата наредба поставя сериозен акцент и върху паркингите. При изграждане на обекти с големи наземни паркинги – над 30 автомобила или с площ над 600 кв. м, местата за паркиране задължително трябва да бъдат с водопропусклива настилка. Освен това между редовете с паркоместа ще трябва да се осигуряват зелени ивици с минимална ширина 150 см или гнезда за дървета с минимален диаметър 150 см.

Това е една от съществените промени, тъй като големите наземни паркинги често се превръщат в обширни бетонови или асфалтови площи, които допълнително нагряват градската среда през лятото и не позволяват нормално оттичане на дъждовните води. С новите текстове се търси обратният ефект – повече пропускливи настилки, повече дървета и по-малко „твърди“ площи в града.

Въвежда се и задължение за напоителни системи при определени типове обекти. Такива ще трябва да се предвиждат при средно и високо застроени имоти с площ над 2000 кв. м, както и при всички сгради с покривно и фасадно озеленяване, когато то участва в процента озеленяване. Освен това при тези обекти трябва да има съоръжения за улавяне и съхранение на дъждовни води, които да могат да се използват повторно за поливане.

Напоителни системи ще се изискват и при инвестиционни проекти за ново строителство, реконструкция или основен ремонт на улици, когато е предвидено улично озеленяване. Същото важи и при изграждането на нови паркове и градини, както и при реконструкцията на съществуващи зелени площи.

Една от най-сериозните промени е свързана с въвеждането в експлоатация на строежите. След завършване на паркоустройствените работи на строителния обект ще се извършва проверка на място от комисия. Тя ще съставя протокол, с който удостоверява, че проектът по част „Паркоустройство и благоустройство“ е изпълнен.

Без такъв протокол строежът няма да може да бъде въведен в експлоатация. Това превръща озеленяването от допълнение към строителството в реално условие за приключване на обекта.

Предвиден е и 5-годишен контрол след завършване на строителството. Ако засадената по проект декоративна растителност загине или бъде увредена по вина на собственика или възложителя, той ще бъде длъжен да я подмени. Общински служители ще извършват регулярни проверки именно в този 5-годишен период, за да се следи дали изпълненото озеленяване се поддържа, а не изчезва малко след получаването на документите.

Новата наредба урежда и компенсаторното озеленяване при премахване на дървета. Когато при строителство се докаже, че съществуващи дървета не могат да бъдат запазени, компенсацията ще може да се извършва по два начина – чрез изграждане на нова зелена площ на общински терен в близост до обекта или чрез предоставяне на посадъчен материал.

Важното уточнение е, че компенсаторното озеленяване няма да може да замества задължителното минимално озеленяване в самия имот. Тоест инвеститорът няма да може да премахне дървета, да компенсира с фиданки другаде и така да намали зеленината, която е длъжен да осигури в собствения си проект.

С новите текстове се завишават и обезщетенията за премахване на дървета и храсти на територията на общината с 20%. Мотивът е, че възрастните дървета имат екологична, социална и естетическа стойност, която не може да бъде възстановена веднага чрез засаждане на млади растения. Едно новозасадено дърво се нуждае от десетилетия, за да достигне функциите на вече израснала дървесна растителност.

Наредбата предвижда и повече прозрачност при процедурите за премахване или преместване на дълготрайна декоративна растителност върху общински терени. Проектът на разрешението ще се публикува на сайта на Общината и на информационните табла за срок от 30 дни, а издаденото разрешение ще се обявява за 14 дни.

С приемането на новата наредба Пловдив прави опит да въведе по-ясни правила в една от най-чувствителните теми за града – зеленината, която често отстъпва място на строителството, паркингите и инфраструктурните проекти. Големият въпрос оттук нататък обаче ще бъде не само какво пише в наредбата, а дали контролът ще бъде достатъчно последователен, за да превърне новите изисквания в реална промяна на градската среда.