Великите творци са имали и велики странности –  Толстой е отричал Шекспир, Вазов – Пенчо Славейков... Списъкът е безкраен. За Борис Христов биографът на българските оперни звезди Марин Бончев споменава срамежливо, че не е обичал да говори за други певци. Всъщност изобщо не е говорил. За себе си е приел оценката, че е първи след Шаляпин, а за другите –  те са всички останали. Скандални и още помнещи се са отношенията му с Мария Калас по време на репетиции – в оперните среди ги оценили като вечните българо-гръцки войни..

И все пак, това което трябва да запомним е, че Борис Кирилов Христов е българският певец (бас), работил през голяма част от живота си в Италия, който е определян като един от най-великите оперни изпълнители на XX век.

В средата на 80-те години на миналия век Борис Христов открива в Рим Българска академия за изкуство и култура. Красивото здание в национален български стил е построено върху терен на ул. „Мадона ди Кампилио” 6, закупен от прославения певец. В него на 22 юни 1986 г. се състои последният концерт на световноизвестния бас.

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Завършил Право, той е забелязан от цар Борис ІІІ, докато пее в прочутия хор "Гусла" и получава стипендия да учи оперно пеене в Рим. След това учи вокално майсторство в Залцбург.

През 1946 г. е професионалният му дебют - изпълнява партията на Пимен от операта "Борис Годунов" (едновременно в Рим и в Миланската скала). През 1948 г. за първи път изпълнява ролята на Борис на сцената на "Cagliari". През 1949 г. дебютира в "Ковънт Гардън" като Борис Годунов - роля, която ще изпълнява неизменно на тази сцена в периода 1958-1974 През 1950 г. е поканен от ръководството на "Метрополитен Опера" за ролята на Филип ІІ от "Дон Карлос", но властите в САЩ му отказват входна виза, заради действащия тогава "Закон за вътрешната безопасност на МакКаран"; 6 години по-късно, през 1956 г. дебютира на американска сцена в ролята на Борис.

През периода 1957-1963 г. пее многократно на сцената на Чикагската опера и въпреки че забележителната му кариера е свързана с всички значителни оперни театри по света, той така и не успява да излезе на сцената на "Метрополитен".

Последният му концерт е на 22 юни 1986 в Българската академия в Рим.

В световноизвестния Британски музей, в специална зала е уредена експозиция на сценичните костюми на Борис Христов, Мария Калас и Лорънс Оливие.

През 1986 г. в Рим е открита "Българска Академия за изкуство и култура Борис Христов".

Великият българин дарява дома си на българската държава, за да се грижи за развитието на млади оперни певци, а домът, в който е живял в София става "Музикален център Борис Христов" за подготовка на млади дарования.  Умира на 28 юни 1993 г. в Рим.

Домът на културата “Борис Христов” в Пловдив, след основен ремонт, който го превърна в съвременна многофункционална сграда за културна дейност, за информационно-образователни събития, за конференции, пресконференции, семинари, изложби, бизнес срещи, е кръстен на големия български оперен ас.

Единствен по своята структура, предназначение и локация в град Пловдив, Домът приема името на световноизвестния оперен певец Борис Христов по предложение ма Музикално общество „Борис Христов”.