Българите продължават да теглят все повече кредити, като общият размер на задълженията на домакинствата към банките вече надхвърля 32 млрд. евро. В края на юли 2026 г. кредитите за домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата, достигат 32,129 млрд. евро, показват последните данни на Българската народна банка.

Само за година сумата е нараснала с 20,8%. Темпът обаче леко се забавя – през юни годишното увеличение е било 21%.

Основният двигател на кредитната експанзия отново са жилищните заеми. В края на юли те вече възлизат на 19,022 млрд. евро, което е ръст от 25,7% спрямо същия месец на 2025 г. Месец по-рано увеличението е било още по-сериозно – 26,4%.

Така близо 19 млрд. евро вече са насочени към жилищно кредитиране, а именно ипотеките продължават да са най-бързо растящият сегмент при заемите за домакинствата, пише 

Ръст има и при потребителските кредити. Към края на юли те достигат 12,089 млрд. евро, като за година са се увеличили с 15,4%. През юни годишният ръст е бил 14,8%.

При останалите кредити увеличението е по-умерено – 10,2% на годишна база, а общият им размер достига 295,7 млн. евро.

Не всички обаче вземат повече пари от банките. Кредитите за работодатели и самонаети лица продължават да намаляват. Към края на юли те са 256,3 млн. евро – със 7,9% по-малко спрямо година по-рано.

И докато задлъжняването расте, българите продължават да трупат сериозни суми в банковите си сметки.

Депозитите на домакинствата вече достигат 56,859 млрд. евро. За една година те са се увеличили със 17,8%, макар че и тук темпът леко се забавя – през юни годишният ръст е бил 18,6%.

Данните показват, че кредитният бум продължава, но успоредно с него растат и финансовите буфери на домакинствата. Най-сериозно остава търсенето на пари за жилища, където годишният ръст на кредитите вече е над 25%.

На практика българите едновременно задлъжняват и спестяват – тенденция, която показва продължаваща активност както на кредитния, така и на депозитния пазар.