Изтеглените спестявания, които допълват семейния бюджет на българите, са се увеличили с 27% в рамките на една година, съобщи НСИ. От данните излиза, че в края на 2020 г. 155,64 лв. на тримесечие влизат в едно семейство от изтеглени спестявания. 

Това все още представлява незначителен дял от парите, които влизат в семейния бюджет - около 3%. Но една година по-късно - през последното тримесечие на 2021 г., когато инфлацията вече набираше сили, тази сума се е увеличила на 198,13 лв. на тримесечие, т.е. с 27 на сто. Това прави по 66,13 лв. на месец допълнителен доход за всяко семейство. Очевидно това са развалени депозити в банките, най-вероятно предимно малки суми, които хората са предпочели да изтеглят, отколкото да оставят, при положение че вече не получават лихва, а дори правят разходи за съхранението на парите.

В същото време според данните на БНБ продължава да има ръст на стойността на депозитите на домакинствата в българските банки, който към края на м.г. е 10,9% на годишна база.

Общата им сума, която в началото на 2021 г. е била 62,8 млрд. лв., към края на годината е вече 66,7 млрд. лв., но броят на тези депозити намалява. Тоест към оставяне на пари в банките прибягват по-малко хора и очевидно това са онези, за които не важи правилото, че живеят от заплата до заплата.

Почти половината пари на българина отиват за храна и отопление през зимата. Процентът на тези разходи е около 45%, гласят още данните на НСИ.

Тези разходи са горе-долу същият процент във всички страни-членки на ЕС, но има една важна особеност - навсякъде другаде делът на разходите за ток, топлоенергия и газ е по-висок от този в България, но за сметка на това разходите за храна са несравнимо по-малки от тези на средния българин.

У нас за храна даваме около една трета от парите, които харчим, докато в ЕС средният процент е около 14% и никъде хората не са толкова много зависими от нейното поскъпване в момента.

Разходът за храна и за жилището – отопление, ток, вода, наеми, по последни данни са към 1678 лв. на домакинство, като средното у нас е тричленно. В него поне двама от тримата трябва да работят, и то за колкото се може по-високи заплати. Защото в края на м.г. средната работна заплата беше достигнала 1676 лв., т.е. заплатата на единия работещ отива само за тези два основни.

Дори да стигат парите, ако доходът в това тричленно семейство идва само от заплатата и тя е около средната, на практика не остава нищо нито за спестяване, нито за посрещане на някаква внезапно възникнала нужда. В това положение според анализ на икономисти са около 40% от българите – те живеят от заплата до заплата, без да могат да отделят нищо настрана.