На днешния 9 октомври през 1860 година почива Димитър Зограф - български художник-иконописец от Самоковската школа, син на Христо Димитров, по-голям брат и учител на Захари Зограф. През 1822 година се жени за Християния, дъщеря на виден самоковски първенец. Повечето от седемте им деца Зафир (1823), Никола (1828), Атанас (1831), Захарий (1834), Иван (1840), Домна (1843) и Павел (1847) стават живописци.

Димитър Зограф почти никога не подписва произведенията си и те не винаги могат да бъдат установени със сигурност. Явно той е рисувал иконостасните икони в църквите „Св. Неделя" в Пловдив (ок. 1836), „Св. Богоридица" в Скопие (1838), „Св. Никола" в Плевен (1847) и в Троянския манастир (ок. 1840), както и част от стенописите в главния храм на Рилския манастир (ок. 1845). Последната му (по изключение подписана) творба е един стенопис в самоковската църква „Св. Никола" (1860).

Предполага се, че някои от иконите в църквата „Свети Атанасий“ в Оризари са рисувани от Димитър Зограф заради стиловите характеристики. Предполага се също така, че негови са три недатирани икони в построената в 1917 година църква „Свети Георги“ в Кочани.

Днешната дата през 1867 година е останала в историята и с кончината на Георги Раковски - основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, писател, поет, публицист, журналист, историк, етнограф и етнолог. Рожденото му име е Съби Стойков Попович. Умира от туберкулоза.

Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.

На 9 октомври, но през 1900 година, в Пловдив умира и Найден Геров Хаджиберович - български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Автор е на „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“ (1895 – 1904).

Роден е на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добрович-Мушек (1775 – 1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. 

Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834 – 1836 година, отново в Копривщица от 1836 година – при Неофит Рилски.

По настояване на Неофит Рилски през 1839 година заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. По онова време издава книгите „Няколко думи за превода на математическата география“ (1842) и „Начала на християнското учение“ (1843), както и поемата „Стоян и Рада“ (1845).

Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846 – 1850 година е преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Св. св. Кирил и Методий“. По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.

Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853 – 1856 година подпомага националноосвободителното движение и полага грижи за учебното дело. През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от България“.

Назначен е за вицеконсул на Русия в Пловдив през 1857 година, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност. През следващите години той многократно изразява неодобрение за национално-революционното движение, остро критикува Георги Раковски и прехвърлянето на чети от Влашко и определя Васил Левски като чужд шпионин. По време на Априлското въстание през 1876 година развива дейност в защита на българския народ.