Бабинден празнуваме на 8 януари, както и на 21 януари по стар стил. Денят отдава уважение на възрастните жени, които са помагали на родилките да раждат в миналото. Обичаят се възприема като завършек на празниците около Родество, но е по-скоро народен, а не християнски.

От 1951 година 21 януари пък е обявен официално за ден на родилната помощ и е професионален празник на медиците акушери. 

Въпреки че времето на бабите-акушерки отдавна отмина, обичаят все още е жив на много места в България и символизира благодарността към жените, които помагат да се появи новия живот. Измиването на ръцете символизира хигиената, която е трябвало да се спазва и била от изключителна важност за успешното раждане и здравето на детето.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите.

Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“