Православната църква отбелязва на 18 януари празника на св. Атанасий Велики, архиепископ на град Александрия, водил яростна борба срещу арианската ерес. Според народните вярвания, когато светците поделяли помежду си света, на св. Атанас се паднали зимните студове и снегове. Затова той е приет за повелител на зимата.

На този ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".

Народът нарича Атанасовден още „среди зима“, тъй като според поверието от този ден зимата си отива, св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!”. Рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към баирите над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят се огньове и се прескачат за здраве. 

Стара българска легенда разказва, че св. Антон и св. Атанас били братя близнаци – ковачи. Много отдавна, когато ковашките клещи още не били измислени, двамата работели в ковачницата си и св. Атанас бръкнал в пещта да извади нагорещеното желязо с голи ръце. После погледнал към кучето, което лежало до него със свити лапички, и го осенила идеята да измайстори клещи по подбие на кучешките крака. Оттогава двамата братя се приемат за покровители на ковашкия занаят. На празника им ковачите дават за патроните си курбани от бикове.

На Атанасовден по традиция се приготвя пита с мед, варена кокошка и свинско с бамя.