Апелативният съд потвърди конфискацията на имущество за над 300 000 лева на фалшификатора Растера
Апелативният съд в Пловдив потвърди решението на Окръжния съд за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 314 020 лева от Павел Павлов, по-известен в ъндърграунд средите като Растера. Магистратите приеха, че не е доказан законен източник на средствата, с които е придобито значително имущество, а връзката му с престъпна дейност е достатъчно обоснована от събраните доказателства.
Решението е постановено по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и потвърждава изцяло акта на Окръжния съд – Пловдив от юни 2025 година.
Какво отнема държавата?
Сред активите, които преминават в полза на държавата, са недвижим имот в Пловдив, автомобили, дружествени дялове и значителни парични средства.
Най-същественият актив е парцел от 960 квадратни метра в Пловдив, върху който са изградени двуетажна жилищна сграда с площ 144 кв.м. и масивни гаражи с обща площ над 73 кв.м.
Конфискуват се още лек автомобил „Фолксваген Голф“, „Пежо 106“, „Мерцедес Вито“, дружествени дялове в „Растер Груп“, както и над 180 000 лева, внесени по банкови сметки и под формата на капиталови и допълнителни вноски в дружества, контролирани от Павлов.
Съдът постановява и отнемането на паричната равностойност на вече продадени мотори „Ямаха Вираго“ и „Ямаха YZF 600“.
От операция „Еврото“ до конфискацията
Името на Павел Павлов – Растера нашумя покрай специализираната полицейска операция „Еврото“ през 2011 година. Тогава антимафиоти разбиха група за производство и разпространение на фалшиви евро, а Павлов бе сред задържаните.
Разследването установи контакти между него и служители под прикритие, пред които той предлагал за продажба фалшиви банкноти. Впоследствие Павлов бе осъден за престъпление по чл. 246 от Наказателния кодекс за държане и укриване на материали и средства, предназначени за изготвяне на неистински парични знаци.
Още преди това той е бил осъждан за сходна дейност. По дело от 2004 година е признат за виновен за изготвяне, съхранение и укриване на плаки, филми и специализиран софтуер за печат на фалшиви банкноти от 200 и 500 евро.
Именно тези присъди са дали основание на тогавашната комисия за конфискация да започне проверка на имуществото му.
Какво установява финансовата проверка
Според експертизите по делото през периода 2002 – 2011 година Павлов е придобил имущество за над 136 000 лева, без да бъдат установени достатъчно законни доходи за неговото финансиране.
Съдът приема, че за същия период доказаните приходи възлизат на около 203 500 лева, докато разходите надхвърлят 230 000 лева. В анализа са включени средства от продажби на имущество, трудови доходи, банкови операции и парични постъпления от трети лица.
Магистратите не приемат тезата на Павлов, че разполагал със средства от банкови кредити и печалби от фирмена дейност. Според решението кредитите са били отпускани на търговски дружества и не могат да бъдат разглеждани като личен доход. Освен това не са представени доказателства за дивиденти или други законни приходи, които да обяснят придобиването на активите.
Мотивите на съда
Апелативният съд посочва, че престъпленията, за които Павлов е осъждан, са свързани с фалшифициране и разпространение на парични знаци – дейност, която генерира значителни незаконни приходи.
В решението се отбелязва, че макар част от имуществото да е придобито в период между двете осъждания, липсата на доказани законни доходи позволява да се направи обосновано предположение за връзка между престъпната дейност и придобитите активи.
Поради това съдът намира, че са налице всички законови предпоставки имуществото да бъде отнето в полза на държавата като незаконно придобито.
Решението не е окончателно и може да бъде атакувано пред Върховния касационен съд.
