Антовата къща или Бялата къща е една от най-тайнствените сгради в града под тепетата. Намира се на върха на Джамбаз тепе (ул. Княз Церетелев №23). Изтеглена максимално безопасно навътре, стъпила на скала в дъното на сравнително голям имот за Трихълмието (727 кв. м.) и построена към средата на XIX век от Паскал Пападати – търговец - балсамаджия, който идва в Пловдив през 1830 г.
Към началото на XX век къщата преминава в собственост на Ралу Алтън Елмаз, но е популярна като Антовата, по името на последните й собственици преди национализацията през 1947 г., поп Антови.
По сведения на Атанас Кръстев (Начо Културата), къщата се предава за ползване на Министерството на външните работи през 1979 г., което поема реставрацията и обзавеждането по дипломатически вкус (с мебели от Италия!).
Обявена е за архитектурно- художествен паметник и архитектурно - художествена недвижима културна ценност от национално значение през 1995 г. Представлява несиметрична двуетажна градска възрожденска жилищна сграда. Интериорът е богат на детайли и стилно изпълнен. Фасадите на къщата са изписани с бели колонки и линеарни очертания на син фон, които днес са замазани.
Главната дворна фасада е оформена симетрично с двуколонен портик, увенчан с кобилични арки и фронтон с холкелна стряха. Фронтонът и холкелът на портика са изписани с цветни флорални мотиви и елипсовиден медалион на бял фон. Портикът силно напомня този на съседната къща на Георги Мавриди (известна като Ламартиновата къща). Дворът е оформен в прекрасна възрожденска градина с мраморен кладенец (щерна) с железен чекрък.
През годините къщата е посещавана само от официални лица и кралски особи. През октомври 2000 г. по дървения под на Антовата къща пристъпва кралицата на Дания Маргарете Втора. Месец по-късно в живописната градина се разхожда шведският монарх Густав XVI., а в една от стаите до днес се пази стола, на който седял папа Йоан Павел Втори при посещението си в Пловдив през май 2002 г.
През август 2003 г. из централното помещение (хайет) крачи испанският крал Хуан Карлос и остава възхитен от усещането за отминали времена и величие, които архитектурната перла оставя у посетителите. Къщата е приемна на външнотърговското ведомство и резиденция на МВнР между 1979 и 2015 г. Тук са провеждани разговори на правителствено ниво.
Големият български художник Борис Димовски е изрисувал една от стаичките в полуприземния етаж на възрожденската къща с многобройни карикатури и шаржове.