Църквата почита на 17 януари паметта на свети Антоний Велики, а в народния календар денят е известен като Антоновден.

Имен ден празнуват хората с имената Антон, Антонио, Антония, Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони и други производни.

Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители, които починали, когато той бил на 20-годишна възраст. Антоний раздал наследството си на бедните и се отдал на отшелничество и аскетизъм, далеч от суетата. Имал и дарбата да лекува.

Доживял до 105-годишна възраст. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като победил еретиците на открит диспут в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

Антоновден и Атанасовден са един след друг, на 17 и 18 януари, и са празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. В народните вярвания свети Антоний и свети Атанас са двама братя ковачи. 

На Антоновден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка„. Месят се содени питки, намазани с мед или петмез, които се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята„, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.