В средата на септември тази година почти единодушно парламента прие промени в Закона за адвокатурата, които предизвикаха широко обществено обсъждане и критики. Промените  въвеждат нови правила за определяне на особени представители и техните възнаграждения и за възраженията за прекомерност на разноските за адвокатите.

Корекциите бяха въведени, след като Съдът на Европейския съюз в началото на тази  година постанови, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не е задължителна за съда при присъждане на разноските за адвокат.  След решението на СЕС съдиите започнаха да търсят критерии, по които да се ръководят. При някои случаи обаче се стигна до това, че  адвокатите определиха някои от присъдените суми за „обидни”.

Не се забави и реакцията на държавния глава Румен Радев след действията на парламента. Той наложи вето на част от текстовете, което предизвика допълнителен дебат какви ще бъдат последиците за адвокатската професия и гражданите.  В мотивите на Радев се пише, че този ред за определяне на размера на възнаграждението на особените представители противоречи на правото на ЕС и не е съобразено с тълкуването, което СЕС направи по двете дела за разноските за адвокат. „Възлагането на правомощие на местните адвокатски съвети да определят размера на възнаграждението на особените представители нарушава правилата на свободния пазар и поражда риск от ограничение на конкуренцията”, категоричен бе Радев.  В мотивите му се засегна и забавянето на съдебните процеси, ако тази поправка стане факт.

Обратна беше и реакцията на местните адвокатски съвети, които осъдиха остро мотивите на президента, като публикуваха декларация срещу ветото на държавния глава. 

Председателят на Адвокатска колегия – Пловдив Георги Баев коментира  пред репортер на Traffic News казуса, като заяви, че  след ветото на президента, законът ще бъде върнат в парламента за повторно обсъждане. Слабо вероятно е обаче до края на живота на 50-тото Народно събрание това вето да бъде разгледано извънредно.

Той е категоричен, че приетите от НС промени в Закона за адвокатурата, са изцяло в полза на гражданите, като им гарантират възможността да получат адекватна адвокатска защита пред съдилищата и смята поправката за изключителна необходима. 

- Адвокат Баев, какво означават за гражданите въпросните промени в закона?

- Минималните адвокатски възнаграждения се определяха по Наредба №1.  На базата на тази наредба се определяха адвокатските възнаграждения, които адвокатите могат да си посочат и съответно разноските, които би присъдил съдът. Ситуацията беше такава, че ако даден адвокат е взел възнаграждение, което е в размер на минимума, другата страна не можеше да възрази, че това възнаграждение е прекомерно и по никакъв начин не можеше да бъде намалено.

В началото на тази година обаче,  след  запитване към съвета на Европейския съюз от страна на българските съдии, се постанови решение, което каза, че тази наредба може да не бъде прилагана от съдията, ако той прецени, че в конкретния случай по някакъв начин се нарушава правото на конкуренцията. С това решение съдилищата масово приеха, че едва ли не Европейският съд е обявил наредбата за „нищожна” , и че тя не следва да се прилага. От тук нататък, много магистрати решиха, че те не са ангажирани с въпросната наредба и могат да присъждат възнаграждения, каквито намерят за добре.

Първата насока е- тъй нареченото договорно възнаграждение, при което клиентът Х отива при адвоката Y и  договарят възнаграждение примерно 1000 лв. , другата страна решава и казва този ищец е платил прекомерно възнаграждение на своя адвокат и го моли да го намалят. Съдията може да реши, че 1000 лв. са прекомерно възнаграждение и да намали наполовина разноските, които да присъди на ищеца или на спечелилата делото страна. Сега вече, след като отпадна наредбата за минималните възнаграждения или се прие, че не са длъжни да я прилагат, може да падне и под минимума. Тоест, ако ние сме договорили 1000 лв., съдът може да реши, че това е прекомерно и да присъди само 100 лв.. В този случай обаче не е ощетен конкретният адвокат, погрешно се приема, че са ощетени адвокатите. Адвокатът си е взел 1000 лева, ощетен е неговият клиент, който е спечелил делото и въпреки  това, трябва да понесе тежестта на разноските, които той е платил. Ето затова е толкова нужна тази поправка. 

Тоест няма го този репаративен елемент, в който ако аз съм прав в едно дело и го спечеля, другата страна да е длъжна да ми репарира вредите, а именно разноските, които са направени с това дело. 

- Може ли да обясните, как се намесват особените представителства в тази наредба и в евентуална поправка в закона?

-Да, това е вторият момент - тъй наречените особени представителства. Когато по дадено дело ответната страна не може да бъде открита или има и други подобни хипотези, тогава съдът, трябва да назначи особен представител, тъй нареченият "служебен адвокат". В този случай законът казва, че разноските, необходими за поемането на тази защита от особения представител, се плащат от ищеца.  Докато съществуваше тази наредба, без да има решение на Европейския съд, съдът не можеше да определя възнаграждение по малко от минимума или в определени случаи, ако делото не е толкова сложно, можеше да стигне до половината от минимума.

В момента съдът не е ограничен по никакъв начин да определи каквото си иска възнаграждение. Съдиите гледат горе-долу наредбата и  определят възнаграждение по нея, но има някои казуси- води се дело, в което минималното възнаграждение, например е 1000 лева, но съдът решава, че това не е толкова сложно и казва, че 100 лв. са достатъчни. Тук какъв е проблемът? Естествено като каже съдът 100 лв. и поиска от адвокатския съвет да му определи адвокат с възнаграждение 100 лв. , адвокатският съвет не може да намери такъв, който да се съгласи на тази сума. Съответно пита един, двама, трети, но всеки отказва и тогава се казва на съда- "не можем да намерим адвокат". В един момент се случи така, че някои съдии казват така- " добре определяме 1000 лева депозит , назначете адвокат". Ние го назначаваме, след това приключва делото и казват, че в случая адвокатът е свършил работа за 100 лева. Ако това се случва така, в един момент няма да има адвокати, които да се съгласяват да поемат такива дела. Кой ще пострада в случая?  - Тези страни, които не могат да бъдат открити на адреса, защото няма да имат адекватна защита.

-Как ще коментирате тезата на противниците на тази поправка, че може да има злоупотреби от адвокатската гилдия?

- Всъщност след поправката има обратната ситуация.  Не съдът определя възнаграждението, а Адвокатският съвет,  преценявайки добре своите адвокати, може да каже кой би поел това дело. Тук се твърди, че щяло да се случват злоупотреби. Това не е така, защото след като отиде в съда, ако другата страна прецени, че дадена сума е висока за този адвокат и искат да му присъдят по-малка сума, той може да заяви, че не е съгласен и да се потърси някой друг. Предвидено е да има наредба, която няма вече да е за минималните възнаграждения, няма така да се нарича. Тя ще определя възнагражденията по принцип. Тя ще се приема от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет. Там вече ще има определени критерии-  сложността на делото,  материалния интерес и други подобни, които тепърва ще се вкарат в тази наредба.

-Какви биха били дългосрочните последици за адвукатурата, ако ветото не бъде преодоляно?

- Смятам , че по някакъв начин президентът Румен Радев беше подлъган да  наложи вето. Мотивите в него не отговарят на реалността и всъщност тези опасения, които са вкарани вътре, нямат нищо общо с това, което се предлага. Например, един такъв мотив е, че това щяло да даде много власт в адвокатурата и можело да се стига до злоупотреби в гилдията. Абсурдно е това се твърди. Сред адвокатите излизат като слухове, че едва ли не съветите си определят и си дават тези особени представителства на свои близки хора и по този начин може да ги контролират. Следва да обърнем внимание, че примерно  за миналата година, пловдивският адвокатски съвет има около 40, 50 дела, в които случаи възнагражденията са над 1250 лв.. При нас делата се разпределят на случаен принцип със специфична програма, която тегли случаен адвокат на база конкретни, предварително зададени механизми и компоненти.

Дори и да се приеме някаква злоупотреба, няма как с 40 защити да се контролират 1250 адвокати. Реално повечето адвокатски съвети в страната, както и в Пловдив са решили този проблем от 2 -3 мандата насам. 

Отдавна мина времето , когато адвокатските съвети разпределяха възнагражденията сред своите членове или само секретарят и председателят на колегията вземаха подобни дела. От 3 мандата насам в Пловдив има специален софтуер ,който разпределя на случаен принцип тези защити. Ако някой вземе едно дело за 3 хиляди лева, докато всички други адвокати , които са в списъка и дават такива особени представителства, не получат 3 хиляди лева, на този човек вече не му се дава подобно дело . Така че, това също не отговаря на истината , просто президентът не е наясно на практика как в момента се разпределят тези възнаграждения в адвокатските съвети.

 - Друг мотив във ветото е евентуалното забавяне на съдебните дела, защото съдът познава делото в детайли, а адвокатският съвет тепърва ще се запознава. Какъв е вашият коментар?

- Адвокатският съвет трябва в 14-дневен срок да определи особен представител за дадено дело.  Има тип дело, материален интерес, страни и тоест като се даде исковата молба, вече става ясно какво точно представлява делото и се определя едно възнаграждение. Забавянето няма да е повече от това, което е до момента. Сега ако не можем 5 пъти да намерим адвокат, заради ниско възнаграждение,  това не е ли забавяне?

След евентуална поправка като кажат искаме адвокат, ние веднага ще  им дадем срещу определената сума, ако другата страна възрази и сметни , че е прекомерно и колегата се откаже на друга сума, да може да има забавяне , но защото другата страна не е поискала да плати това възнаграждени, което е определено.  Ако ответната страна  го сметне за прекомерно , тя не е ощетена , защото ако тя е права и спечели делото, ще осъди тази страна, която я е нямало и, на който е бил определен особен представител да заплати тези разноски. От една страна не виждам защо ищците да възразяват, при положение , че после ще им се присъдят тези пари.

-Има мнения, че новите промени противоричат на правото на Европейския съюз. Това как може да се преодолее?

-Според мен проблемите категорично не противоречат на правото на Европейския съюз, защото основното съображение на съда на ЕС- нарушава се конкуренцията. Да, действиетелно старата наредба като говори за мининмални възнаграждения по някакъв начин ограничаваше адвокатите да си определят възнаграждения под минимума, под техния оборот и свободна практика. 

Сега вече такова нещо няма да има- няма минимални възнаграждения. От друга страна ако се приеме, че конкретният адвокат, на който ще определим възнаграждения нарушава конкуренцията, това важи само за конкретен адвокат. Как ще се наруши конкуренцията с една единствена защита на фона на 14 хиляди? Считам, че по никакъв начин не се нарушава конкуренцията в този случай.