На този ден през 1926 година е основан футболен клуб Локомотив Пловдив.

Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г.с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз. Тържественото им обединително събрание станало в едно от духовните средища на Пловдив – централното читалище “Иван Вазов”, издигащо снага на самия Понеделник пазар. Тоест, Пловдивски Спортклуб, който четвърт век по-късно щял да приеме името Локомотив Пловдив, се родил в сърцето на града. Спортклуб с течение на годините все повече спечелвал пловдивчани. Клубът се радвал на многобройни привърженици още преди първата си градска титла през 1936г., но възходът, започнал в същата година, усилил популярността на червено-черно-белия клуб.
Постепенно Спортклуб достигнал ръста на най-масова спортна организация в Пловдив. Критерият за това бил количествен, тоест – лесно измерим, еднакъв за всички клубове и позволяващ съпоставка. А именно – броят на картотекираните членове.
И още нещо – съществувала негласна надпревара между българските спортни клубове кой щял да картотекира най-голям брой членове, а БНСФ (Българската национална спортна федерация) насърчавала картотекирането на максимален брой клубни членове.

В началото на 40-те години Спортклуб бил безспорно най-масовата, тоест най-голямата спортна организация в Пловдив, а през 1942г. и 1943г. бил обявен и за най-голямата спортна организация в България.

През 1933г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936г. През 1938г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години – до разпускането й, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат “създателят на тоталния футбол”). През втория си сезон в НФД (1939/40г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.

В годините до 1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г.), като през 1940г. и 1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава “нашествие” в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.

През 1948г. Спортклуб вече носел името Славия-Ченгелов. Клубът все така стоял в сърцето на града, централната част.

И в края на 40-те продължавал да бъде най-голямата спортна организация в Пловдив. Критерият оставал количествен, но след 1944г. била променена неговата философия – клубовете се съревновавали за това кой щял да мобилизира максимален брой членове за физкултурния парад. Той се провеждал веднъж годишно в рамките на т. нар. “Ден на физкултурата”.
През 1945г., 46г. и 47г. Спортклуб (с имена С. П. 45, Славия, Славия-Ченгелов) спечелил три пъти поред купата за най-масово представила се спортна организация на физкултурния парад и съгласно регламента купата останала завинаги притежание на клуба.

През месец август на 1949г. дошла поредната вълна за „реорганизиране” на българските спортни (футболни) клубове – тя била обявена посредством решение на ЦК на БКП. Съобразно това решение териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахвал, заменяйки се от производствено-ведомствен. Така, различните профсъюзи (ведомства) се окрупнявали в няколко големи групи, всяка от които излъчвала своя т.нар. „Доброволна спортна организация” (ДСО). Така било на теория, а на практика съществуващите дотогава клубове се трансформирали в ДСО, като на много места тази трансформация била съпроводена и с нови обединения между съществуващите клубове.

Именно по силата на тези обстоятелства, през месец октомври 1949г. Славия Пловдив се обединил с още един клуб – който тогава се казвал Локомотив, ала, както щяло да се окаже, на това обединение било съдено да остави важни последици в клубната история. Тук е времето да изпълним уговорката, която направихме още в самото начало и, оставяйки за момент едното направление в биографията на днешния ПФК Локомотив Пловдив, да последваме другото “разклонение” от същата биография – то обещава да изясни произхода на името, с което този клуб е обичан от десетки хиляди пловдивчани през последните десетилетия.