Димитър Мантов е български писател - приключенски и исторически романист, биограф, очеркист, разказвач.

Роден е на 13 октомври 1930 г. в с. Босилковци, Русенско. Завършва гимназия в с. Полски Тръмбеш и право в Софийския университет.

Известно време работи като адвокат и журналист в различни издания. През 1964 - 1969 г. е завеждащ редакция в издателство "Народна младеж". Главен редактор е на издателството на НС на Отечествения фронт (1970 - 1972) и зам. генерален директор на ДО "Книгоиздаване" (1973 - 1975). Главен редактор на Центъра за литературна информация към СБП (1976 - 1990).

Автор е на повече от 20 исторически романа, сред които "Калоян, цар на българите" (1958), "Иван Асен II, цар и самодържец" (1960), "Хайдушка кръв" (1969), "Лудите глави" (1972), "Ювиги хан Омуртаг" (1974), "Княз Борис I " (1975) , "Албигойска легенда" (1977), "Абагар и вещиците" (1998), "Нощ в Кабиле" (2000) и др. Написал е и издал романизовани биографии за Алеко Константинов, П.Р. Славейков, Пенчо Славейков и Христо Г. Данов.

Нему принадлежат множество исторически очерци и разкази, повести, сценария за игралния филм "Калоян" и др. Автор е на излезлия неотдавна автобиографичен роман "Невидимото въже", а също така - на станалата бестселър ... книга с кулинарни рецепти, претърпяла няколко издания.

Умира на 28 юли 2008 г.