На днешния 8 януари през 1937 година в Пловдив умира Борис Дякович. Той е български музеен и библиотечен работник и учен. Брат е на българските учени и общественици Владимир Дякович и Александър Дякович. Негов племенник е правистът и журналист Александър Дякович, убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.

Роден е на 28 февруари 1868 година в Болград. Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). 

От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910). Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си. В периода 1901 – 1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив.

В 1909 г. участва в подготовката на Закон за народното просвещение и е автор на раздела за културните институции.Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899).

Дякович е автор на раздела за библиотеки и музеи в Закона за народното просвещение (1909). Изработва нов, модерен правилник на Народната библиотека в Пловдив (1920) и започва издаването на нейния годишник (1905). Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност.