65 години се навършват днес от смъртта на Пеньо Пенев - българският поет, наричан още „поетът с ватенката“. Той слага край на живота си в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. 

Роден е на 7 май 1930 г. в село Добромирка, Севлиевско. Учи в гимназия в Севлиево.  Работи като журналист във в. „Димитровградска правда“. По-късно е редактор във в. „Стършел“. За пръв път печата през 1947 г. Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956 г.), единствената стихосбирка, която излиза приживе, „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961) (посмъртно).

След много житейски изпитания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в стая на хотел „Москва“ в Димитровград. В предсмъртно писмо освобождава от отговорност за трагедията своите близки. По-късно става ясно, че поетът е силно разочарован от живота. В последните си години тъне в нищета, като нямал средства за лечението на своето непризнато дете и живее в тясна общинска квартира под наем.

Страда от хронична депресия, възможно е и биполярно разстройство, а в последните години от живота си - и от алкохолизъм. Негов кумир е Владимир Маяковски. Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име като символ на комунистическата пропаганда.

В Димитровград има музей, посветен на Пеньо Пенев. Градската библиотека и паркът също носят неговото име.

През 1962 г. е удостоен с Димитровска награда за литература за стихосбирката му „Стихотворения“.

През 1970 г. е обявен посмъртно за почетен гражданин на Димитровград. 

От 1970 г. Община Димитровград учредява Националната литературна награда „Пеньо Пенев“. Присъжда се веднъж на 2 години, в рамките на дните на поезията „Пеньо Пенев“, които се провеждат около рождения ден на поета – 7 май.