Всяка жена, която мечтае за деца, би искала да знае доколко нейният партньор е готов за наследници и дали ще е добър баща. Тя внимателно наблюдава как се отнася с чуждите деца, умее ли да ги забалява, проявява ли търпение ... Но това не винаги е точният ориентир.

В поведението на мъжа има неочевидни и много важни нюанси, които ще покажат неговата съпричастност и желание да се включи в отглеждането на децата.
Проверете дали партньорът ви не е от онези, които биха напуснали семейството си при първата трудност след като детето се появи.

Той не знае как да постави граници

Ако човек не се е научил да изгражда лични граници с другите хора, тогава ще му бъде също толкова трудно да ги защити в общуването с детето и съпругата. Той няма да може да даде правилния пример на детето, тъй като самият той ще изглежда много „удобен“ човек, но само докато му „закипи чайникът“ и реши, че трябва да бъде сам. И най-вероятно това ще доведе до прекъсване на връзката.

Вашият партньор може ли да прекъсне навреме неприятен разговор? Може ли да говори за нещо, от което не е доволен, вместо да се разхожда мълчаливо и да прекарва твърде много време в банята, за да избегне неприятности? Може ли да пази тайни и да не разкрива твърде лични неща за себе си на непознати?

Ако човек има проблеми с личните граници, той няма да може да изгради компетентна комуникация с детето: няма да може категорично да забрани нещо вредно, да настоява то да следва дневен режим или бързо и ефективно да реши неотложен проблем.

Децата обикновено копират поведението на родителите си. Ще успее ли такъв баща да научи детето си да уважава своите граници?
Този недостатък не означава, че не можете да изградите връзка с такъв мъж. В идеалния случай той просто трябва да реши проблемите си с психолог или на семейна терапия.

Контролира ви в дребни неща

Суровият тиранин, който наражда какво да правите, винаги е лош за една връзка. Ако вашият мъж не ви позволява да направите дори идна самостоятелна крачка, не трябва да се надявате, че той ще се държи по различен начин с детето. Такъв човек ще се налага, ще  казва на какъв спорт трябва да ходи, може стриктно да изисква да носи вкъщи само шестици...

Учени от Станфордския университет отдавна са установили, че децата, чиито родители са ги управлявали твръде строго, вместо да ги оставят да правят своите грешки, са имали по-лошо емоционално развитие и по-ниски когнитивни способности. В крайна сметка не научаваме нищо, без да правим грешки.

Първоначално може да ви се стори страхотна идея половинката ви да решава всички проблеми вместо детето, като авторитарно му казва какво да прави. Струва ви се, че то ще проявява по-малко капризи по темата: „Не искам да нося това яке, искам друго“ - и т.н. Но с възрастта такъв хиперконтрол само ще навреди. С такива родители дори тийнейджър не може самостоятелно да избере с кого да се среща и в кой университет да се запише.
Трябва да разберем, че детето е отделен човек, то има свой живот. То го живее както намери за добре, а не по начин, който не създава грижи на майка си. Ако го обградим със свръхпротекция, то губи способността да развива някои умения.

Не помага в ежедневието

Ако мъжът ви не ви помага в къщи и дори ви моли за помощ като дете, тогава ще ви бъде още по-трудно в бъдеще. Представете си, че след раждането ще трябва да се грижите за две деца наведнъж - както във вицовете за второто дете, което свекърва ви е родила
В идеалния случай, дори ако една жена не работи по време на отпуск по майчинство, тя все още се нуждае от помощ, тъй като с дни не може да спи, няма време да вземе душ или да си приготви храна.

Ако детето е кърмаче, тогава е по-логично голяма част от грижите за него да паднат върху плещите на майката. Но тогава партньорът трябва да се грижи за себе си и да помага: да приготви закуска, да отиде до магазина, да изглади ризата си. Това изглежда съвсем логично, но, за съжаление, в нашата култура много мъже са изцяло обслужвани от майките си, без да бъдат научени да вършат домакинска работа.

Не забравяйте, че вашето дете ще копира същия модел на разпределение на отговорностите в ежедневието като родителите си. Сигурни ли сте, че искате това да се предава от поколение на поколение?

Той няма контрол над емоциите си

Еднакво лошо е за детето, когато родителят е постоянно депресиран и когато реагира твърде емоционално на всичко: крещи, ако леко си пореже пръста, изпада в паника, ако закъснее за влака и т.н., проявява агресия, ако детето носи вкъщи слаби оценки и така нататък.
Първо, има теории, че емоционалният фон и склонността към депресия могат да бъдат наследени от дете. Второ, детето ще възприеме такова поведение като вариант на нормата. Но дали това е норма?
Подкрепящото родителско поведение е важно за детето и вашият съпруг като бъдещ баща също трябва да бъде съпричастен към чувствата на другите и също трябва да може да се справя със собствените си емоции. Да не ги  крие и потиска, а да се опита разумно да премине през това, без да вреди на другите.
Обърнете внимание дали вашият партньор е склонен към емоционални колебания. Такива промени в настроението създават проблеми за развитието на детето.

Не разбира чувствата ви

Вече говорихме колко трудно е да разберете партньора си, ако той не говоРИ си вас, ако не знае как да изрази мислите и емоциите си. Също толкова трудно е да изградите връзка, ако той не ви чува. Липсата на емпатия е крайъгълен камък на нарцистичното разстройство на личността, казват психолозите.
Според проучване, проведено от Smith College, децата, отгледани от родители с тази личностна черта, имат по-ниско самочувствие и проблеми с изграждането на здрави взаимоотношения. Емпатията е ключово умение за разбиране как най-добре да успокоявате и общувате с децата без манипулация или груб натиск.

Най-доброто нещо, което един родител може да направи за детето си, когато е разстроено, е да отрази чувствата му и да покаже състрадание. Ако забележите, че вашият партньор не може да разбере какво чувствате и не ви оказва подкрепа, той няма да бъде грижовен родител.

По материали на Daily Mail., Мона Василева, източник: Новите родители