На 1 май започваме с болезнената тема за цената на труда в България. От началото на април минималната работна заплата за страната вече е 710 лв. месечно. Къде хората са най-бедни?

Една трета от българите живеят около линията на бедността. През 2021 г. тя е 504. Около 16 лв. дневно за един човек от домакинство. Под този праг с около 11лв. се оказва всеки пети българин  - това показват данните от Националния статистически институт, цитирани от БТВ.

В областите Видин и Монтана живеят най-бедно. Там 1 човек разполага с между 340-350 лв. средно месечно или това са с под 12 лв. на ден. За всеки един район трябва да се имат предвид редица фактори като семейството, в което се живее един човек, дали развива бизнес в сивия сектор, колко развита е икономиката на целия район. В Пловдив тази сума е 479 лева.

Линията на бедност за 2021 г. нараства спрямо 2020 г. в почти всички области, но има голяма разлика между заплащането в различните части на страната.

С най-голямо нарастване на линията на бедността са областите Монтана (355), Плевен (487), Шумен (502), Габрово (487), Разград (474) и Сливен (423). Това означава, че за да си позволяват това, което до момента са си позволявали хората, които живеят в тези области преди, днес вече са им необходими повече пари.

В Северозападния (1289) и Северно-централния район (1266) средната брутна месечна заплата е под 1300лв. Не е изненада, най-високоплатен е Югозападния район, където се намира и столицата. Тук средната брутна заплата за месец е 1996 лв.

Ще се задълбочат ли тези разлики и какво друго прогнозират за нашия портфейл специалистите от Балкански институт по труда и социалната политика?

Инвестициите, сивата икономика, демографията са само част от факторите, които влияят за разликата както в доходите, така и в качеството на живот в шестте статистически района на България.

Дали ще се задълбочава – при равни други условия, да, би се задълбочило, но това, което според нас ще се случи, че средствата от Плана за възстановяване, които ще дойдат по линия на ЕС и средствата за зелената сделка ще допринесат за уравновесяване на разликите между районите”, казва Надежда Митева.

Според нея досегашният подход за определяне на минималната работна заплата трябва да бъде модернизиран. Методът, по който се формира месечното възнаграждение на служителите също има нужда от промяна - то трябва да е пряко обвързано с капацитета на служителя.

„До края на годината заплатите ни най-вероятно ще се увеличат, но това увеличение по-скоро ще бъде изядено от инфлацията. Може би ще се случи дори с темпове, които са по-високи от тези 10%, които се вдига заплащането на работниците и на служителите от работодателите ежегодно. Това ще означава, че ще можем да си позволяваме може би същите неща – същата кошница, но в по-малки количества. Възстановяването след инфлационна вълна винаги води до обедняване, това е като икономически закон”, казва тя.