Свобода на пресата е принцип, според който комуникацията и изразяването чрез различни медии (печатни и електронни) се считат за право, което може да се упражнява свободно. Такава свобода предполага липса на намеса от страна на държавата, а опазването ѝ да може да се търси чрез конституционна или друга правна защита.

Свободата на пресата се счита от мнозина за една от основните ценности на демократичната държава. За да се гарантира работата на правителството трябва да се осигури независимостта на управлението на пресата, както и да бъдат гарантирани механизми за предпазване от заплахи от властта. Независимостта на информационните организации се възприема за същността на свободата на печата, фактор от най-голямо значение за тяхното правилно функциониране.

По отношение на правителствената информация, всяко правителство може да разграничи кои материали са публични или защитени от разкриване пред обществеността. Държавните материали са защитени, поради две причини: могат да съдържат държавни тайни или да са свързани с информация относно защитаването на националния интерес на страната.

Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 1948 г. постановява, че „всеки има право на мнение и изразяването му“. През 1993 г. ООН определя 3 май да бъде световен ден на свободата на печата, за да се подчертае необходимостта от важността на темата.

Свободата на пресата е фундаментално право на всички страни членки на Европейския съюз, както е заложено в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В процеса по разширяване на Европейския съюз, осигуряването на свобода на пресата е „ключов индикатор за готовността на страната да стане част от ЕС“.

Свободата на словото в България е гарантирана със Конституцията на страната, приета през 1991г. В чл. 39 на основния закон е записано, че „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“.

В сега действащата Конституция обаче няма ясно разписан текст, гарантиращ свободата на пресата. Такъв е имало обаче в Търновската конституция. Там, в глава 12, дял 8 е записано, че: „Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща, също и никакъвъ залог не се иска отъ писателите, издателите и печатарите“.

След приемането на нова Конституция през 1947 г. обаче този текст е отпаднал и той повече не се появява в основния закон на страната.