Днешния 28 декември е Международен ден на киното. На тази дата през 1895 г. в парижкото кафене „Салон Индиен дю Гран Kафе“ французите Огюст и Луи Люмиер правят първата публична прожекция в присъствието на не повече от 35 души.

На прожекцията са представени десет кратки серии от „движещи се фотографии“, в това число и първия филм на братя Люмиер „Работници напускат фабриката Люмиер в Лион“. Всяка една от лентите е 17 метра дълга и заснетият на нея филм е с времетраене средно по 50 секунди.

Първият филм в историята на кинематографията е заснет малко по-рано през същата година с кинематографа на Леон Боули, патентован през 1894 г. Двамата братя доразработват устройството. Усъвършенстваният кинематограф включва в себе си устройство, което може да записва „движещи се картини“, чрез него може да се редактира заснетото, както и да се прожектира вече готовия филм.

През следващата година братята тръгват на турне, като показват лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават популярни почти веднага, като най-значително влияние имат „Пристигането на влака на гара Ла Сиута (L’Arrivée d’un train à La Ciotat)“ и „Производство на кокс (Carmaux, défournage du coke)“.

Смята се, че това са първите документални филми в историята на киното.

Първата комедия „Градинарят (Le Jardinier)“ е заснета от Луи Люмиер през пролетта на 1895 г. В нея се разказва за едно малко момче, което погажда номер на градинаря, докато той полива цветята. Целият филм продължава само 49 секунди. В ролята на градинаря е истинският градинар на Луи. За ролята на момчето са спрягани три имена, все дърводелци от фабриката Люмиер – Леон Тротобас, Беноа Дювал и Даниел Дювал. Сценката е включена в първата платена прожекция, състояла се на 28 декември 1895 г. в Париж.

Луи и Огюст са смятали, че „киното е изобретение без бъдеще“, въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят. По този повод днес освен, че се навършват 116 години от първата комерсиална прожекция, празнуваме и Международния ден на киното.

На 4 декември 1908 г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа. Само година след
историческата прожекция на братя Люмиер в „Гран кафе” в Париж киното идва и в България.

Първото кино в столицата е „Модерен театър” на бул. „Мария-Луиза”. Около 1910 г. започва реализацията на първите български филми. Постепенно се родила идеята и за създаването на игрални филми. Първият от тях е „Българан е галант“ и е бил заснет от Васил Гендов през лятото на 1914 и показан пред публика в началото на 1915 г. Заедно с Гендов по-късно се откроили имената на режисьорите Борис Грежов и Николай Ларин.

Всъщност първата кинопрожекция в България се е случила през 1897 г., в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филмът Пристигането на влака на Братя Люмиер, както и филм показващ посрещането на цар Николай в Париж.