На днешния ден през далечната 1937 година умира Никола Иванов Парапанов - български военен, майор, участник в българското националноосвободително движение в Македония.

Роден е през 1874 година в село Фотовища, Неврокопско. Майка му умира когато е на 2 години и остава пълен сирак, след като турци убиват баща му. През 1895 година се прехвърля в София. Завършва Военното училище в София през 1900 година. Участва в Горноджумайското въстание през 1902 година и в Илинденско-Преображенското през 1903 година. Служи в 1^-ви пехотен софийски полк. Уволнен е от служба на 1 декември 1909 година.

През юни 1912 година е войвода на чета в Македония, която действа в Петричко. Първоначално четата му се състои от 13 души, но след това достига до 93-ма четници.

При обявяването на Балканската война през октомври 1912 година, четата му – партизански взвод № 3 на Македоно-одринското опълчение, извършва нападения върху турски военни подразделения и обози, прекъсва телефонни и телеграфни линии. На 16/29 октомври 1912 година с четата си атакува град Петрич и го освобождава. Определен е за военен комендант на града и сформира околийско управление. След разформироването на взвода е назначен за командир на 8-а костурска дружина на Опълчението, с която участва в битката при Шаркьой. От март 1913 година е командир на новосформираната 15-а щипска дружина, с която участва в Междусъюзническата война. По време на бойните действия се сражава срещу сърбите в битката при Султан тепе.

По време на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) е дружинен командир в 28-и пехотен стремски полк.

Кавалер е на ордена „За храброст“ - IV степен. Деец е на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България. Умира на 25 декември 1937 година в София.

Името му носи главна улица в Петрич. По повод 100 години от освобождението на Петрич от османска власт на 27 октомври 2012 година в центъра на града е открит бюст-паметник на Парапанов.