24 години стават днес от смъртта на поета Христо Фотев.

Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето и любовта е централен философско-поетичен символ в лириката му.

Роден е на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно става редактор на многотиражката на мина „Черно море“.

Първата му стихосбирка – „Баладично пътуване“ е издадена през 1961 г. Дебютната му книга получава признание и на следващата година е приет за член на Съюза на българските писатели. През 1962 г. става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели, чийто помещение се намира на, ул. Милин камък 1, „канцеларията“, както я нарича Фотев.

След дълго мълчание през 1978 г. поетът издава „Обещание за поезия“. През 1981 г. са публикувани две стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира избрани стихове в „Словесен пейзаж“. През 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“, а по-късно „Тембъри, прогонени от рая“. В края на 90те е замислен негов тритомник с поезия, от които излиза само т. 1. Финансиран е от Мултигруп.

От 1990 г. е главен редактор на бургаския литературен алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г., когато е скандално уволнен от местната общинска управа. С това приключва и придобилият славата на „най-добър извънстоличен литературен алманах“ Море, (който е възстановен като литературно издание на община Бургас чак през 2009 г.) През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър. През 90те Христо Фотев напуска ретроградния СБП и става на член на Сдружението на българските писатели.

Умира на 27 юли 2002 г.

На М. К.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече — обичай ме!

Не се щади — обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си — със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги — и никога

ти няма да си глупава — обичай ме!

И да си зла — обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава… Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество —

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава — повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения — прощавай ми

внезапните пропадания някъде —

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога — откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги —

завинаги.

И колко ми е невъзможно… Колко си

ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.