На 22 януари 1905 г. е приет първият в България Закон за защита на женския и детския труд, от тринадесетото обикновено народно събрание у нас.
Той продължава да действа цели дванадесет години, чак до 1917 година, когато е отменен с влизането в сила на Закона за хигиената и безопасността на труда.
Действие на закона е било ограничено само до труда на жените и децата в индустриалните предприятия, но идеята е била да защити на първо място и преди всичко евтиния женски и детски труд от индустриалната конкуренция и тежките последици от нея.