201 години стават днес от рождението на отец Натанаил.

Той е висш български духовник, виден деец на Българското възраждане в Македония през XIX век, охридски (1872 – 1880) и пловдивски митрополит (1891 – 1906) на Българската екзархия, писател, обществен деец и революционер, организатор на Кресненско-Разложкото въстание и Охридското съзаклятие.

Значителна част от сведенията за Натанаил черпим от неговата „Автобиография“, публикувана в 1909 година. 

Роден е като Нешо Стоянов Бойкикев на 26 октомври 1820 година в село Кучевище, Скопска Църна гора. Негов брат е революционерът Златан Бойкикев. Учи в прицърковното училище на Кучевищкия манастир, а в 1835 година отива да учи в Самоков при учителя Никола Тонджоров, при когото живее. След това продължава образованието си в Прилеп.

През 1837 година Бойкикев се подстригва за монах в Зографския манастир с името Натанаил. В Зограф Анатолий Зографски е впечатлен от дарбите и патриотизма на Натанаил и подпомага изпращането му в Русия. След една година заминава да учи в духовното училище в Кишинев, а по-късно в Одеската семинария, Русия. В 1840 – 1841 година заедно със Захарий Княжески Натанаил превежда „Зерцало или огледало християнское“, отпечатано в Москва в 1847 година.

След завършването на семинарията Натанаил се записва през 1847 година в Киевската духовна академия. Поддържа писмена връзка със свои сънародници от Македония, като подкрепя църковното движение, а писмата му са четени публично в Скопие, Велес, Прилеп и други. Натанаил е сред първите дейци в българската църковна борба, които правят научна историческа обосновка на необходимостта от самостоятелна българска църква. 

Ръкоположен е за йеромонах в Киев. Натанаил е става личен приятел на Георги Раковски, Васил Априлов, Николай Палаузов и много други видни български и руски обществени и духовни дейци. Пътува из Русия, Австрия, Сърбия, Влашко, Молдова и Османската империя. В 1853 година издава на черковнославянски в Прага книгата „Приятелское писмо от българина к гръку“, в която описва причините за българо-гръцката църковна разпра и поставя умерени искания. В 1863 година заедно с Иван Селимински архимандрит Натанаил е български делегат в Моравия на честването на 1000 години от делото на Св. св. Кирил и Методий.

На 24 септември 1872 година архимандрит Натанаил е ръкоположен от екзарх Антим I за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид, но получава берат през 1874 година. В 1873 година издава в Цариград „За Юстинианови права на Охридска архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие“. Заедно със секретаря си Стоян Костов изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до Цариградската конференция от 1876 – 1877 година. При избухването на Руско-турската война в 1877 година заминава за Цариград.

 

Натанаил през 1892 година. Фото Димитър Карастоянов

Взима участие в организирането на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 – 1879 година. В адрес от 15 юли 1878 година съобщава на княз Александър Дондуков-Корсаков за опожарени села, убийства, насилия, изнасилвания на девойки и жени в Битолско, Охридско и Прилепско.

Установява се в София, а по-късно във Враца и Ловеч. В 1880 година е освободен от Охридската митрополитска катедра, тъй като връщането му в Османската империя става невъзможно поради участието му в Кресненското въстание. От 1880 до 1891 година управлява Ловчанската епархия от името на титуляра екзарх Йосиф I Български, а от 1891 година до смъртта си през 1906 година е Пловдивски митрополит.

Погребан е в двора на пловдивската църква "Успение Богородично".