В изпълнение решение на националното ръководство (НР) на съюза на българските парашутисти (СБП) във връзка с честването на „18-октомври-ден на парашутиста от БА” и 79-та годишнина от първия боен ден на парашутната дружина-първото парашутно поделение в БА предоставяме на вашето внимание поредица от материали за българските парашутисти.

1-ва част: Сформиране на парашутната дружина-първото парашутно поделение в БА

Подготовка на Парашутната дружина за участие във войната.

След завръщането си от с. Телиш в постоянната си местостоянка на л-ще Враждебна, по препоръка на ген. майор Владимир Стойчев, на парашутистите е поставена задача да охраняват Министерството на войната. По това време части на БА водят пригранични боеве с хитлерофашиските войски на западната ни граница. Българското правителство вече е взело решение за включване на страната ни във Втората световна война, като съюзник на антифашистката коалиция, обявено още на 09. 09. 1944г. по радио София.  

Част от личния състав на Парашутната дружина воден от кандидат-офицерите Иван Пенчев и Кольо Маринов по тяхно настояване са приети от министъра на войната ген. майор Дамян Велчев и получават обещание, че в скоро време ще бъдат включени във войските, предвидени за участие във войната. На 16. 09.1944г. на митинг, проведен в с. Враждебна на който присъстват Цола Драгойчева и Фердинант Козовски, парашутистите отново изразяват своето желание да заминат на фронта и получават обещание за съдействие.

Желанието на самите парашутисти да заминат на фронта и тяхната упоритост постига целта си, на 21 септември 1944г. с Писмо N I-1295 на Щаба на войската е разпоредено, Парашутната дружина да бъде включена в състава на Първа българска армия, командвана от ген. л-т Владимир Стойчев. На 08.10. 1944г. сутринта командирът на дружината к-н Ноев е извикан от НЩ на Въздушните войски п-к Петър Станев, който му придава заповедта на щаба на войската: до 09.00 часа сутринта на 09.10. Парашутната дружина да се натовари  на определен за нея военен ешелони да отпътува до с. Гюешево, като командирът и се яви при командващия 1-ва армия, чийто щаб се намира в гр. Кюстендил.

Преди Парашутната дружина да замине за фронта от щаба на войската се получава Военновременният й щат.

Военновременен щат на Парашутната дружина:

Командир; Щаб; Щабна рота с отделение за командване и три взвода – свързочен, колоездачно-мотоциклетен и домакински; Първа лекопарашутна рота с отделение за командване и три лекопарашутни взвода; Втора лекопарашутна рота с отделение за командване и три лекопарашутни взвода; Трета лекопарашутна рота с отделение за командване и  два лекопарашутни взвода; Тежкопарашутна рота с отделение за командване и четири взвода – два тежкокартечни, един бронеизтребителен и един 81 мм минохвъргачен; Пионерно-щурмова рота с отделение за командване и три пионерно-щурмови взвода; Санитарен парашутен взвод; Транспортно ято. Общо първоначално Л.С. - 429 души.

Рано сутринта на 10.10.1944г. Дружината се товари на определения й военен ж.п. ешелон от 16 вагона и потегля за фронта (за с. Гюешево). За фронта заминават: щабът; ЩР-76 души; 1-ва лекопарашутна рота -76 души; 2-ра лекопарашутна рота – 90 души; тежкопарашутната рота -66 души; пионеро-щурмовата рота – 79 души; домакински взвод – 24 души; Общо ЛС- 411 души. 

За фронта не заминава целия личен състав, а част от него остава в района на поделението и това са Трета лекопарашутна рота, транспортното ято, както и някой от службите към щаба.

След кратко пътуване още същия ден Парашутната дружина пристига в Гюешево. Там тя остава от 11 до 16 октомври, като през това време се готви за предстоящите бойни действия.

На 11 октомври в гр. Кюстендил се провежда военен парад на заминаващите за фронта части на 1-ва армия, в който взема участие  и Парашутната дружина. Парадът се приема лично от командващият арията ген. майор Владимер Стойчев, който се обръща към  преминаващите редици на парашутистите с думите „Парашутисти, синове мои, вие ще бъдете челикът на моята стоманена армия”.

Парашутната дружина е предадена към 2-ра пехотна дивизия с командир г-л майор Никола Ганчев.

Боят за височината Стражин

През периода 10-17 октомври частите на 1-ва армия се подготвят усилено за решително настъпление с цел да пробият немската отбрана по линията с.Петралица – вис. Стражин и се явят във фланг и тил на силно укрепената Страцинска позиция, като по този начин си разчистят пътя към градовете Куманово и Скопие.

Сутринта на 17 октомври командирът на 2-ра пехотна дивизия извиква командирът на Парашутната дружина и му поставя бойна задача. Парашутната дружина трябва да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето Крива паланка – Куманово, в направление на вис. Стражин - с.Чифте хан. Вляво от нея е 9-ти пехотен полк, който трябва да настъпи в направление на вис. Стражин –с.Псача. На командирът на полка е разпоредено да поддържа настъплението на дружината с един минохвъргачен взвод. В дясно от дружината е 6-ти пехотен полк от 1-ва пехотна дивизия, а зад него в резерв е 1-ва дивизионна тежкокартечна дружина, която следва да отдели една тежкокартечна група за поддръжка на парашутистите. Командирът на дивизията придава на Парашутната дружина 6 щурмови оръдия за огнева поддръжка и 2 миночистачни отделения.

Пред фронта на Парашутната дружина се знае, противникът разполага с около рота, заела позиции на южната част на хребета и около боталъон, укрепил се по билото на вис. Стажин.

Към 22 часа на 17 октомври дружината заема изходни позиции. В 06.01 ч. на 18 октомври след кратка артилерийска и авиационна подготовка, ротите на дружината тръгват в атака. Атаката на дружината с проваля и към обяд подразделенията й са отхвърлени почти на изходни позиции, при това дружината понася големи загуби в жива сила. Причини: липсата на боен опит; ограничено време за подготовка за настъпление; недостатъчна артилерийска подготовка в участъка за настъпление; твърде разтеглен фронт за настъпление; много лоша връзка на подразделенията с щаба на дружината (разполагало се е само с три радиостанции, а телефонни линии между подразделенията и щаба не са прокарани.

Само за няколко часа парашутистите дават 25 убити и 40 ранени, което е малко над 15% от ЛС на дружината.

След отчитане на слабостите, корекция на задачите, проведена 50 минутна артилерийска подготовка и бомбардиране от въздушната ескадра на немските батареи настъплението е подновено.

В 14.50ч. подразделенията на Парашутната дружина преминават в настъпление. След две атаки на дружината и частите на 2-ра пахотна дивизия са овладяни ключови немски позиции, разположени по билото на вис, Стражин, така вклинилите се части в противниковата отбранителна линия принуждават немците да се изтеглят през нощта към силно укрепената Страцинска отбранителна позиция.

На паметния 18 октомври 1944 г., дружината участва за първи път в реални бойни действия. От тази дата е положено и началото, на бойното използване на парашутните поделения в БА.

–Генерал В. Стойчев и кап. А. Ноев при Стражин.

Посрещане на парашутната дружина в Куманово ноември 1944г.

Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е постигнато с цената на 35 убити (на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени. За проявения героизъм и саможертва целият личен състав на Парашутната дружина е повишен в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска армия, телата на всички загинали парашутисти са пренесени и погребани в майка България, в „Алеята на парашутиста” в Централните Софийски гробища.

„Алеята на парашутиста” в Централните Софийски гробища.

Нощта на 18 срещу 19 октомври Парашутната дружина прекарва на заетите от тях немски позиции. Късно след обяд в щаба на дружината се получава заповед настъплението да бъде продължено на следващия ден в направление на вис. Пачи крак –с. Чифте хан. Около 06.00ч. на 19 октомври настъплението на Парашутната дружина е подновено. Така около обяд на 20 октомври след тридневни упорити боеве, участието на Парашутната дружина в овладвяването на Сражинската отбранителна позиция приключва.

За тези три дни боеве Парашутната дружина дава: 36 убити и 69 ранени, като от 429 души, ЛС намалява на 324 души.

Боевете за овладяване на Страцинската позиция.

На 20 октомври се получава заповед от щаба на 1-ва армия с която Парашутната дружина се предава от 2-ра на 1-ва пехотна дивизия. Предвидено е дружината да участва в боевете за овладяване на добре укрепената в инженерно отношение Страцинска отбранителна позиция.

В 08.00ч. на 23 октомври след кратка артилерийска подготовка подразделенията на дружината започват настъпление. Първият ден на настъплението срещу Страцин завършва с неуспех не само за дружината, а и за всички останали части. Парашутната дружина губи 13 души убити и ранени.

През нощта на 23 срещу 24 октомври командирът на дружината получава заповед да съсредоточи усилията си за овладяване на кота 802. Късно след обяд котата е превзета и през цялата нощ целият масив е прочистен от разпилените немски групи.

Към 09.00ч. на 25 октомври целият участък в района за настъпление на дружината е прочистен, като пленяват 40 немски войници и подофицери.  Загубите на парашутистите са 11 убити и 17 ранени.

На 26 октомври в района за почивка на Парашутната дружина пристига лично командващия 1-ва армия ген. майор Владимир Стойчев.

В знак на признателност целият личен състав на дружината, без офицерите и фелдфебелите се произвеждат в по-горно войнско звание и, че всички се награждават с орден за храброст, а командирът на дружината к-н Ноев със заповед на военния министър от 24.10 .1944г. е произведен в чин майор.

Сраженията за Хребета Старо Нагоричено.

На 27 октомври парашутната дружина получава заповед от щаба н 1-ва дивизия да се изнесе в района на с. Орах и да чака нови разпореждания. Там получават нова заповед на 28 октомври дружината да се изнесе до с. Цвиланци. Там им е придадена нова заповед да се изнесат до 06.00 на 29.октомври до с. Челопек и да се подготвят за бойни действия.

На 31 октомври се получава заповед в 07.00ч. на 01 ноември дружината да настъпи в направление на хребета Старо Нагоричено, намиращ се на около 3км. от с. Челопек. На 01 ноември около 07.00ч. дружината се изнася на изходни позиции и започва настъплението. Два дни атаките се оказват неуспешни, с изключение на овладяването на източната чука. Загубите на дружината за двата дни са 5 убити и 24 ранени. Към 08.00ч. на 05 ноември хребета е прочистен от противника. Дружината се съсредоточава в с. Старо Нагоричено, където остават до сутринта на 06 ноември. Така за пет дни упорити бойни действия дружината загубва общо 5 убити и 27 ранени, като ЛС към този ден е около 290 души.

Превземането на гр. Куманово.

Сутринта на 06 ноември командирът на 1-ви пехотен полк отдава заповед настъплението да продължи в направление на гр. Куманово, като Парашутната дружина получава задача да настъпи на левия фланг на полка. Дружината се отличава с това, че пленява 42 немци в центъра награда, готови за тръгване. Поради това че немците са напуснали града, към 09.30ч. на 12 ноември Парашутната дружина влиза в гр. Куманово без нито един изстрел. На 12 октомври  в центъра на Куманово се провежда парад на победата, приет от командира на 1-ва пехотна дивизия.

При завръщането си от фронта в гр. София на 24.11.1944г. Парашутната дружина – 262 души с командир майор Ноев е посрещната от столичани както се полага на герои. Същият ден следобед, в чест на победата през първия период от войната срещу хитлеристка Германия, е проведен тържествен парад пред храм-паметника „Александър Невски”. Признание за героизма на парашутистите е и фактът, че на десния фланг на строя на строените бойци е Парашутната дружина и че тържественото слово в чест на победата е произнесено от командира на Парашутната дружина майор Любомир Ноев.

Парад на Парашутната  дружина в София след завръщане от фронта 1944г.

 През първата фаза на участието на българските парашутисти във войната срещу хитлеристка Германия през периода 18.октомври – 11 ноевризагиват общо 56 войници, сержанти и офицери, а 151 са ранени, от които 21 остават инвалиди за цял живот. Това са твърде големи загуби, възлизащи почти на 50% от личния състав на дружината.

Командването на армията през този период не е имало възможност да използва Парашутната дружина по предназначение-извършване на десантни операции, а само като щурмово подразделение.

 На 08.11.1944г. преди завръщане от фронта на Парашутната дружина в БА е сформирана Сборна парашутна дружина в казармата на л-ще Враждебна, с командир майор Алайков, като в състава и влизат мобилизираните 203-ма запасни парашутисти и останалият в поделението личен състав от Парашутната дружина, след заминаването и на фронта (3-та ЛПР в състав около два взвода и някои от службите).

Така след завръщането на дружината от фронта в района на л-ще Враждебна, се събират две парашутни дружини, които функционират независими една от друга в продължение на три месеца.

Участието на подразделения от Парашутната дружина във Втория период на Втората световна война в Унгария.

На основание служебно Писмо N–IV-ОРГ -1243 от 04.02.1945г. на Щаба на войската и устна заповед на командира на Въздушните войски  от участвалите в първата фаза на войната парашутисти се сформират два взвода с общ състав 82 души, които вземат участие във Втората фаза на войната в състава на новосформираната Първа българска армия, също командвана от ген. майор Владимир Стойчев. Единият взвод е предаден на към щаба на Трети пехотен корпус, а другият на Четвърти пехотен корпус. Първоначално взводовете са използвани за охрана на щабовете, но по-късно са изпратени на предната линия и използвани за изпълнение на разузнавателни задачи в тила на противника. Това в по-голяма степен се отнася за взвода от 4-ти корпус, който след Дравската отбранителна операция на малки групи многократно е прехвърлян с гумени лодки през река Драва, за да разузнават позициите на немците и да залавят пленници. Особени заслуги има Антон Пенев, който е прехвърлян с различни групи няколко пъти в разположение на противника по време на поиски, като на личната му сметка са записани петима пленени немски войници и един подофицер. Или в тази фаза можем да отбележим, че на практика за първи път се използват в реални бойни действия парашутистите за изпълнение на разузнавателни задачи.

-парашутисти на бойна позиция в Унгария

През втората фаза на бойната загиват общо трима парашутисти, единият от които е командирът на дружината майор Ноев, който по това време служи в щаба на армията. Така загубите на дружината по време на войната нараства на 59 души, като на всички от тях заради проявеният героизъм е оказана честа да бъдат погребани на родна земя.

151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

Така, с високия си боен дух, проявения героизъм и мъжество по бойните полета на Втората световна война. Дружината записа славни страници във военната летопис на България.

Доста по-късно със заповед на Министъра на отбраната на Република България от 17.03.1994 г. 18 октомври е обявен за празник на военния парашутист от БА.

 Нека си отново си припомним само два епизода от войната :

-първият - геройската смърт на ефр.Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай .По време на втората атака на вис.Цицката, първа рота е прикована на земята от силен картечен огън от немски бункер.Ефр.Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със здравата си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него.След боя приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:

„Ако загина, ще загина само аз и моята картечница Ганка. Ако спечеля, печели българският народ.Смърт на фашизма”;

-вторият-за проявения героизъм по време на сраженията при Сражин и Страцин целият личен състав на Парашутната дружина, без офицерите и фелдфебелите се произвеждат в по- горно звание и всички са наградени с орден за храброст, а командирът на Дружината к-н Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г. е произведен в чин майор.