Камерен концерт по повод 190 години от смъртта на големия композитор Франц Шуберт започва в зала "Съединение" на Историческия музей днес от 17 ч. Изпълнители са цигуларката Милена Вълева, докторант в Националната музикална академия, пианистката Мария-Елена Средева от Националната музикална академия и Магдалена Далчева - виолончело, преподавател в НМУ "Любомир Пипков".

Програмата включва Соната (1817 г.), Op. 162, D.574 – I. Allegro moderato, II. Scherzo. Presto, III. Andantino, IV. Allegro vivace; Фантазия (1827 г.), Op. 159, D. 934 – I. Andante, II. Allegretto, III. Andantino, IV. Allegro vivace; Рондо (1826 г.), Op. 70, D. 895 – Andante. Allegro; Ноктюрно (1828 г.) Op. 148, D.897.

Входът е свободен.

Франц Петер Шуберт е австрийски композитор, един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката.  Той  е роден като тринадесето от шестнадесет деца на 31 януари 1797 г. в Лихтентал (близо до Виена). Когато е петгодишен Шуберт получава първите си уроци по цигулка от баща си. Когато е на шест Шуберт започва да посещава училище. На осем получава уроци по свирене на орган от енорийският свещеник в Лихтентал Михаел Холцер.

На 11-годишна възраст, през 1808 г. Шуберт започва да пее в придворния хор, след като една година преди това е написал първото си произведение. Там се запознава с бъдещи дългогодишни приятели като Йозеф фон Шпаун, Алберт Щадлер и Антон Холцапфел. Получава разнообразно музикално обучение под ръководството на Венцел Руцицка и по-късно Антонио Салиери. Шуберт е не само солист в хора, а и втори цигулар в оркестъра, поради което се запознава с инструментали на Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт.

Завършва учителска семинария (1813 – 1814 г.) и работи като помощник-учител при своя баща до 1818 г., след което се отделя от семейството си.

Няколко години Шуберт се препитава с уроци по музика и се опитва да получи щатна държавна длъжност на музикант, но не успява. През този период той печели твърде малко и е принуден да живее при свои приятели – композитори, поети и др. – интелектуалци.

През 1818 г. и 1820 г., като учител по музика на дъщерите на граф Естерхази посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През 1819 г., 1823 г. и 1825 г. посещава Горна Австрия и Грац. Песните му стават много известни в австрийското общество.

Композиторът започва да издава музикалните си произведения през 1821 г. През последните години от живота си Шуберт е неосигурен финансово, отчаян, самотен и често боледува. Умира на 19 ноември 1828 г. във Виена.

За разлика от други композитори – Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетховен, Ференц Лист, Фредерик Шопен, Шуберт не е бил виртуоз и не е успявал да представя лично огромния си брой произведения. Макар че има прекрасен глас, той не пее. На пиано свири нежно и мелодично, но не концертира и не е познат на широката публика. Ето защо много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени за първи път десетилетия след смъртта му – например „Голямата“ симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Феликс Менделсон Бартолди през 1839 г., „Недовършената“ симфония – през 1865 г. и пр.