175 години от рождението на своя патрон отбелязаха учениците на ОУ „Васил Петлешков“ в Пловдив. През 2020 г. училището навършва и 60 години от своето създаване.

С множество събития младите Петлешковци отбелязаха празника. Много емоционално протече срещата с г-н Костадин Петлешков, родственик на героя от Априлското въстание. Той разказа интересни факти за живота на революционера. Учениците задаваха въпроси  и получиха интересна информация за живота и делото на Васил Петлешков.

Пред бюст паметника в Цар-Симеоновата градина днес децата изнесоха програма, посветена на годишнина от рождението на патрона на училището. Гости на честването бяха представители на Брациговското дружество в Пловдив, които поздравиха г-жа Сийка Зрънчева, директор на училището, за патриотичната програма и емоционалното изпълнение на децата. В словото си г-жа Барбутева припомни значимостта на делото на Васил Петлешков за организирането на Априлското въстание в Брацигово.

„Борецът за свобода е горен между три огъня, но не предава никого от съмишлениците си. Негови са думите:  „ Сам съм, други няма!“ - отбеляза преподавателят по история и цивилизации. Тя пожела на учениците да не забравят, че са потомци на този велик българин и с гордост да носят името на Петлешков.

Като част от инициативите по повод годишнината от рождението на героя ученици посетиха театрална постановка на Държавен куклен театър - Пловдив.

Васил Петлешков е роден на 14.01.1845 г. в Брацигово, тогава в пределите на Османската империя. Още от дете неговият живот не е лек – остава сирак. Майка му се омъжва за богатия търговец Ангел Петлешков  и малкият Васил приема неговото име.

Момчето завършило успешно местното взаимно училище. Когато през 1861 г. в Брацигово било открито класното училище, макар и минало вече 15 години, то отново седнало на училищния чин. Мечтаело да продължи в по-високо училище, но баща му имал голяма нужда от помощ в търговията си и разчитал на него. Когато навършил 20 години, Васил започнал да търгува самостоятелно с дървен материал, бакалски стоки, лекарства и пр.

Васил Петлешков учи в Цариград – там той изкарва 100-дневни курсове за аптекар. След завръщането си отваря аптека. На втория етаж на своята къща той открива читалище „Тръндафил“, на което подарява всичките си книги и списания. Наред с просветителската дейност, сред дейците на читалището се разпространили и идеите за освобождение на България – там бил основан революционен комитет.

Комитетът веднага се заел с трескава работа по подготовката на въстанието. Определени били главните ръководители на бунта - Васил Петлешков, Никола Боянов и Ангел Арнаудов, стотниците, десетниците и другите длъжности. Възложил бързо да се набавя оръжие, боеприпаси, да се леят куршуми и да се направят няколко дървени, черешови топове. Революционният подем постепенно обхванал цялото градче.

Петлешков непрекъснато поддържал връзка с окръжния център в Панагюрище. Там той се срещнал с Бенковски и другите ръководители и получавал указания за съвместни действия. Участвал в Оборищенското събрание. Малко преди да избухне Априлското въстание, лично Бенковски определя Петлешков за ръководител на въстанието в Брацигово.
Когато въстанието избухва, Петлешков се намира в Панагюрище, но много скоро се връща в родното си място, за да поеме нещата в свои ръце.

Между 21 април и 5 май събитията се развивали главоломно: още същия ден всички революционери от града облекли своите униформи и след пламенна реч на Васил Петлешков заели позиции около града. Предполага се, че по време на 100-дневните курсове в Цариград, Петлешков е изучавал и военна тактика, защото блестящо организирал защитата на своя град.

На 3 май градът бил обграден от башибозука, но брациговци успели да го отбраняват успешно и не допуснали да бъде превзет. Виждайки, че няма да получи помощ, Петлешков решил да преговаря, но с редовна турска войска. Местните чорбаджии, заедно с неговия пастрок решили, че трябва да се предадат на турците. Васил Петлешков, като организатор и ръководител, с достойнство поел своя кръст и се предал, като предварително глътнал отрова. Отровата, обаче, подействала много бавно. Петлешков е заловен, разпитван, измъчван, горен между 3 огъня, но въпреки всички мъчения, които изтърпява, не предава нито един от своите събратя. На него принадлежат думите: „Сам съм, други няма, други не търсете!“.

Полуобгорен от пламъците, изпитващ силни болки, изтерзан морално, но съзнаващ, че никого не е предал, бил качен на каруца, за да бъде заведен в Пазарджик и оттам - в Пловдив на съд. По пътя отровата го спасила от мъченията.

За жалост, Васил Петлешков е един от забравените български герои. Но благодарение на него и на много други българи, отдали живота си за свободата, днес можем да се наречем свободни.

Николина Барбутева,

учителка по история и цивилизации в ОУ „Васил Петлешков“ – Пловдив