17 април 1898 година е записана в историята със смъртта на легендарния Ильо войвода - „последният хайдутин“. Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Дядо Ильо Малешевски или Малешевец, е български хайдутин и революционер. Дядо му поп Георги загива като предводител на чета в сражение с башибозук из засада от турците при село Пастух.

Роден е на 28 май 1805 година.

До 20-годишна възраст живее в родното си село Берово. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо Марков заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пандурин (пазач). През тези години (1830 – 1838) ходи винаги с оръжие, гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира. 
Последният хайдутин, както наричат Ильо войвода, на 71-годишна възраст води чета от 300 души в Сръбско-турската война през 1876 г. Заради участието му, правителството на Сърбия му отпуска пенсия.Ранен във войната, той се лекува в болница. Там разбира, че е избухнала Руско-турската война и вече на 72 години заминава за Свищов, където се поставя в услуга на руската армия.

Дават му чин капитан и води един от опълченските отряди. При преминаването на Балкана в края на декември 1877 г., е в отряда на генерал Гурко. След освобождението на София го назначават за командир на всички доброволчески чети със задача заедно с русите да преследват турците в посока Радомир-Кюстендил. На 27 декември освобождават Радомир, а на 2 януари Дупница. На 4 януари, получил негласно разрешение, приближава Кюстендил и изпраща селяни от Коняво да пуснат мълва, че след него идват русите и че трябва градската община да преговаря с него дa се предаде града. Тази негова хитрост успява и тържествено влизат в града.

В края на януари тръгва към родното Малешево, където е посрещнат с големи почести. На 22 март в Сан Стефано е награден с орден за храброст.  Само два месеца трае ,,българското царство" на дядо Ильо в Малешевско. След Берлинския конгрес, Малешевско остава в пределите на Османската империя и последният хайдутин се мести в Кюстендил. Участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като пак води чета. По настояване на Стамболов му е отпусната пенсия от 220 лв.

Непримиримият български дух не оставя на мира напредналия на възраст войвода и на 80 години той отново участва в боевете от Сръбско-българската война. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Крайще... Поради участието му във войната му спират пенсията, която му е отпусната от сръбското правителство на Обренович.

През 90-те години престарелият войвода дава ценни съвети на преминаващите през Кюстендил чети на ВМОРО - възникнала с цел освобождение на Македония и Одринско. Необикновената храброст на Ильо войвода е възпята преживе в десетки песни и му създават легендарна слава. Почива на 92 години. Погребан е в град Кюстендил.