6 септември е определен от ООН за Международен ден за защита на озоновия слой.

Озоновият слой е онази част от Земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на озон (няколко милионни части). Известен е най-вече със свойството си да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, идващи към Земята от Космоса.

Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри (Charles Fabry) и Анри Бюисон (Henri Buisson). Свойствата му са подробно изучени от британския метеоролог Гордън Добсън, който разработва прост спектрофотометър, позволяващ измерването от земята на озона в стратосферата. Между 1928 и 1958 г. Добсън изгражда световна мрежа от станции за наблюдаване на нивото на озона, която продължава да работи и до днес. Единицата на Добсън, използвана за измерване на количеството на озона във вертикална колона, е наречена в негова чест.

В атмосферата се съдържат вещества, които разграждат озона, както естествено създавани в природата, така и появили се в резултат от човешката дейност. Намаляването на изхвърлянето на най-разпространения клас от тези химични вещества – хлорофлуоровъглероди, започва с приемането на Монреалския протокол за защита на озоновия слой на 16 септември 1987 г., който протокол е част от Виенската конвенция от 1988 г. Преди обаче да започне разграждането на вредните вещества, трябва да мине определен период от време, за да се забележат резултатите. Майкъл Нючърч, специалист по химичен състав на атмосферата в Алабамския университет в Хънтсвил, коментира обаче, че положителният резултат е наблюдаван само в горните слоеве на атмосферата, където са съсредоточени по-малко от 20% от озона. Той подчертава, че има забавяне на разрушаването на озоновия слой, но не е забелязан какъвто и да било процес на възстановяване, и ще изминат 40 – 50 години, преди той да се възстанови до нивото, когато започна неговото разрушаване.

Въпреки това Нючърч и редица независими инспектори отбелязват, че това откритие е повратен момент по пътя на възстановяването на вредите, нанесени от човека на атмосферата.

Появата на убедителни доказателства за ползата на наложената забрана говори, че е важно да се наложат мерки за дълготрайната защита на околната среда, заявява Марио Молина, експерт по озона в Масачузетския технологичен институт. През 1995 г. Молина получава Нобелова награда за това, че 29 години по-рано е предвидил опасността, която представляват хлорофлуоровъглеродите за атмосферата.

Резултатите са потвърдени и от два независими уреда, монтирани на орбитални спътници на НАСА. Анализирайки данните от спътника, получени през последните 20 години, учените достигнат до извода, че в най-високата част на атмосферата през 1997 г. е започнало забавяне на процеса на разрушаване на озона и едновременно с това се е забавило и образуването на вредния хлор.