Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през лятото на 1871 г.

Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Но говоримият език е отишъл много далеч от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков. Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език – дело, изключително важно и отговорно, както от религиозна, така и от езикова гледна точка. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост. В столицата на Османската империя Петко Славейков развива журналистическа и издателска дейност, целяща надигането на свободолюбивия български дух. Неговите вестници и списания са най-популярната и престижна трибуна сред българите. Това дава основание тъкмо на него да бъде дадена значима роля в първия български превод на Библията.

Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Само 9 години по-късно с височайшето покровителство на император Александър I се основава „Руското библейско общество“, председателствано от княз Голицин – най-влиятелната личност в императорския двор.

Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език. Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г.

През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския.

Текстът на Новия завет е готов през 1865 г., а през 1867 г. д-р Лонг отпечатва негово пробно издание в Ню Йорк. От лявата страна е църковнославянският текст, от дясната страна – на български език. Отделно се издава само българският текст. И двете издания са посрещнати много добре, което окуражава преводачите да продължат работата си.

Върху превода на Стария завет работи Константин Фотинов от 1852 г. (който умира от туберкулоза в Цариград през 1857 г.), а по-късно се включва и д-р Илаяс Ригс. Старозаветните книги пробно се издават в 3 тома: първият – 1860 г., с Петокнижието, вторият том – 1862 г., третият том – 1864 г. Текстовете на двата завета постоянно се преработват, особено в езиково отношение. По покана на д-р Лонг Петко Славейков се премества в Цариград през 1864 г. и започва да преработва преводът на Константин Фотинов, на източното наречие.

Участието на Петко Славейков е изключително ценно и на него дължим гладкия и разбираем език на този превод. Неофит Рилски е родом от Банско, а Константин Фотинов от Самоков, където не се говори най-добрият български език.

През м. юни 1871 г. в Цариград, от печатницата на Бояджиян, излиза Българската библия, позната днес като „Протестантска“, или „Славейкова“ Библия. Следват нови издания в Цариград – през 1871 г., 1874 г., 1889 г., 1891 г., 1908 г., 1912 г. и 1914 г., във Виена – 1885 г. и 1891 г. Първото ревизирано издание се отпечатва в Придворната печатница в София през 1923 г., и преиздавано през 1924 г. и 1940 г. 

Юбилейни издания има и за 140 и 150-годишнините.