Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка се обсъжда за първи път на Международния социален форум, който се провежда през 2004 г. в Мумбай (Индия). На следващата година Центърът за образование и общуване отново повдига въпроса на ежегодната среща на форума в Порту Алегри (Бразилия). Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде обявена за Международен ден на чая.

Целта е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и с неговата търговия. Основно производителите на чай се боят от все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и социална цел – популяризирането на чая като напитка.

Изборът на датата също не е случаен.

На 15 декември е приета Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия,

а на 16 декември 1773 г. в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.

Най-широка популярност и признание на инициативата има в Индия и в Шри Ланка, където се организират специални събития за отбелязване на този ден. Другите държави, в които той се празнува, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.

Легенди

Две от най-популярните легенди за възникването на чая идват от Китай. Според едната от тях чаят се появява през 2737 г. преди новата ера. По това време Китай се управлява от императора Шен Нун. Известен като познавач на билките, той винаги се разхождал с триножник със закачено на него котле и правил различни отвари. Откриването на чаената напитка станало случайно. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и толкова харесал аромата и вкуса ѝ, че до края на живота си пиел единствено нея.

Герой на втората легенда е индийският монах Бодхидхарма. Той емигрирал от Индия в Китай и основал там будистката школа „Чан“, позната в света в японския си превод „Дзен“. В планината Суншан монахът създал един от най-известните в днешно време манастири – Шао Лин. Като учил монасите на медитация, поискал да им демонстрира, че в това състояние на духа и тялото можел девет години да съзерцава една стена, но още на втората нощ заспал. Когато се събудил, ядосал се много от това, че не се е справил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. Според легендата от стъпканите клепачи поникнало чаено дръвче, с което се свързва и обяснението, защо йероглифът за клепач е идентичен с този за чай.

Източник: banker.bg