На днешния 15 април през 1903 година, в село Ени Чифлик в Османската империя, е роден д-р Георги Михов Димитров - Г. М. Димитров, наричан Гемето.

Той е български политик, ръководител на БЗНС „Пладне“. През Втората световна война Димитров цели обвързване на България с Великобритания. С помощта на британските и югославските специални служби се опитва да организира държавен преврат през зимата на 1941 г. с цел осуетяване на присъединяването на страната към Тристранния пакт.

Разкрит е и се укрива в югославската легация, откъдето е изведен нелегално от страната. Осъден е задочно. От Великобритания поддържа програмата си. Веднага след преврата, извършен на 9 септември 1944 г., пристига в България и подкрепя мероприятията на новата власт.

Въпреки опитите си да се внедри, като направи земеделците доминираща партия, не успява да елиминира влиянието на комунистите. Заплашен с политически процес, Димитров се укрива с помощта на американския посланик, като получава дипломатическа закрила.

След Съюзнически натиск Отечественият фронт му разрешава със съпругата си да напусне България. Осъден е задочно за държавна измяна. Установява се в САЩ и активно участва в пропагандната борба срещу държавите от Източния блок през Студената война.

Баща е на Анастасия Димитрова-Мозер.

Умира на 28 номеври 1972 година, на 69 години, във Вашингтон.

На името на Г. М. Димитров са наречени булевард в София и по името на булеварда намиращата се там метростанция на Софийското метро, има паметник до църквата Свети Седмочисленици. Улиза с неговото име има и в Пловдив.

През 2018 година е подписано споразумение между дъщерята на Димитров, Анастасия Мозер и Държавна агенция „Архиви“ за безвъзмездно предоставяне на архива на Г. М. Димитров на държавно съхранение в Централния държавен архив, както и за отпечатване на двутомно издание с документи от личния му архив. Документите засягат преди всичко дейността му в емиграция, след Втората световна война.