126 години стават днес според историческите източници от смъртта на легендарния Ильо войвода - български хайдутин и революционер. Често е определян и като „последния хайдутин“.

Дядо Ильо Малешевски или Ильо Воевода, както също е известен, е роден през 1805 в Берово, Османската империя, но земният му път завършва на 17 април 1898 година в Кюстендил. 

Историята го помни като хайдутин, но също и като участник в Българската легия и Сръбско-турската война, както и в Руско-турската война (1877 – 1878) и освобождение на Кюстендил. 

След подписването на Берлинския договор (1878), според който Царевоселско и Малешевско остават под турска власт, Ильо войвода със семейството си се установява на постоянно местожителство в Кюстендил. Построява къща на Стамбол капия. Не престава да се интересува и работи за свободата на поробена Македония.

През 1978 г. Ильо войвода е удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“. През 1934 г. в града по проект на арх. Лозенски е поставен бюст паметник, а през 1978 г. и паметник на Ильо Войвода. Бюст-паметник на войводата има и в Благоевград.

Къщата на Ильо войвода в Кюстендил е реставрирана и адаптирана като музей. Тя се намира на ул. “Цар Освободител“, в източната част на града. Построена е през 70-те години на XIX век. Реставрирана е през 1979 – 1980 г. и официално открита като музей през месец януари 1981 г. В нея е уредена експозиция на тема „Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край“.