Има хора, които не се увличат да харчат много и живеят съвсем задоволително - нито в лишения, нито в прахосничество. На другия полюс пък са хората, които просто са по-лекомислени щом стане дума за покупки, а някои пазаруват и от чисто емоционални подбуди - защото са отегчени, стресиран или пък разстроени от нещо.

За онези, които искат да променят тази своя черта обаче, начинанието не е особено лесно, тъй като навиците за харчене са част от ежедневието на всеки човек, а и предвид че самото харчене също включва емоционален аспект, е предизвикателство да се "възпитаме наново".

От вече цели 116 години обаче съществува един японски метод за управление на финансите. Нарича се "какейбо", което се превежда като "домашна финансова книга", а негова създателка е Хани Мотоко - известна с това, че е първата жена журналист в Япония. Накратко методът "какейбо" е простичък и непретенциозен подход за управление на пари, но ето как по-точно работи той.

Идеята му е да помогне на човек да разбере отношението и връзката си с парите, чрез воденето на "дневник" за сумите, които получава и харчи. Но спецификата на "какейбо" е, че не препоръчва този дневник да бъде електронен (под формата на приложение, софтуер или Excel таблици), а хартиен - физическа тетрадка или тефтер. Записвайки там по колко и за какво харчим, ще можем да проследим навиците си. Писането на ръка изобщо не е за подценяване - доказано е с изследвания, че то насърчава човек да бъде по-осъзнат и помага за осъзнаването на причините за негативите черти.

"Какейбо" дава и други полезни и практични насоки, щом става дума за пазаруване, пише CNBC. Преди да направим покупка, методът съветва да си зададем следните въпроси:

Мога ли да живея без този предмет?

Финансовото ми състояние позволява ли ми да дам сумата за този предмет?

Ще го използвам ли наистина?

Имам ли къде да го съхранявам?

Как изобщо попаднах на него? (Тук роля играе влиянието на рекламите и пазаруването от емоционални подбуди)

Какво е емоционалното ми състояние като цяло днес? (Спокойно ли ми е, под стрес ли съм, чувствам ли се зле за себе си?)

Как ще ме накара да се почувствам тази покупка? (Ще ме направи ли щастлив/а, развълнуван/а или ще ми е безразлично? И колко дълго ще трае това чувство?)

Трябва все пак да отбележим, че "какейбо" няма за цел да ни ограничи дотолкова, че да започнем да се чувстваме потиснати. Идеята на метода не е да стигаме до крайности и да правим рязка и драстична промяна в навиците, а чрез внимание, осъзнатост и постепенно, да променим негативните.

За постигането на този прогрес може да си помогнем и с още няколко насоки, които са полезни в моментите, когато ни се прииска да си купим нещо.

Добра идея е да обмислим покупката за 24 часа. Така ще имаме време да осъзнаем дали наистина имаме нужда от нея. Ако на следващия ден сме сигурни, че става дума за потребност, която можем да си позволим финансово, тогава покупката е оправдана.

Не бива да позволяваме намаления и отстъпки да ни изкушават. Често тогава се отпускаме да харчим за неща, от които реално нямаме нужда. В такива случаи е полезно да се запитаме дали бихме купили артикула, ако не беше намален, а на първоначалната му цена.

Да проверяваме баланса по банковата си сметка често (дори всеки ден) също е добра идея, тъй като това ни дава усещането, че имаме повече контрол над парите си.

Пазаруването в брой вместо с карта е друг хитър начин да сме по-осъзнати колко харчим. Най-добре е да за всяка седмица да разполагаме с определена сума в брой, която да си разпределяме за всеки от дните и да не надвишаваме.

И не не последно място по важност, бихме постигнали по-добър успех в управлението на финансите си, ако променим онова, което ни подтиква да харчим. Така например не е никак лоша идея да се отпишем от получаването на рекламни имейли или пък ако сме склонни да пазаруваме, когато ни е скучно, по-добре вместо това да си направим разходим навън например.

Източник: lifestyle.bg