Всяка година на 10 септември Световната здравна организация (СЗО) с подкрепата на Международната асоциация по предотвратяване на самоубийствата (International Association for Suicide Prevention) провежда Световен ден за предотвратяване на самоубийствата (World Suicide Prevention Day) с цел поощряване на дейността по предотвратяването им.Според данни на СЗО общият брой на починалите от суициди приближава милион годишно. 

Съвременният ритъм на работа и още много други субективни фактори водят до това, че в определен момент човек се решава на престъпление – престъпление против своя живот. В повечето религии самоубийството е разглеждано като грях, а в много средства за масово осведомяване по света е забранено дори да се споменава. В християнството образът на самоубиеца се отъждествява с Юда Искариотски – апостолът, предал Христос.

Почти във всички случаи човек не се самоубива, защото изобщо и по принцип не му се живее, а защото не му се живее в дадената житейска ситуация или условия, от които той не вижда изход. Втората заблуда е, че се самоубиват хора само със слаби характери – напротив, силният характер съчетан с чувство за отговорност може да тласне човек да посегне на живота си, когато той е в разрез с дълбоки нравствени принципи.

Наистина има ситуации, в които липсата на изход е абсолютна (последен стадий на заболяване или саможертвата в името на живота на други хора). Но в повечето от случаите с превантивна външна намеса може да се намери решение на проблема, колкото и нерешим да изглежда той.

Най-често самоубийствата са плод на депресия. Интересно е, че мъжете се самоубиват по-често, отколкото жените, и че броят на самоубийствата не е обратно пропорционален на жизненото равнище.

Наблюдава се неравномерно разпределение на случаите на самоубийство в света, като Азия е водеща с 60% от всички самоубийства. Според СЗО само в Япония (30 хил. души годишно), Китай, Индия и Казахстан се извършват 40% от всички самоубийства в света. В Европа най-разпространени са самоубийствата в Русия, Словения, Унгария, Финландия и прибалтийските страни.

Някои географски забележителности стават известни с големия брой на самоубийствени  опити. Четирите най-известни места в света (според броя самоубийци) са Голдън Гейт Бридж в Сан Франциско, виадукт Принц Едуард в Торонто (преди поставянето на анти-самоубийствената мрежа, наречена Светлото було), гората Аокигахара около планината Фуджи, Япония и Бийчи Хед в Източен Съсекс, Англия. От построяването на Голдън Гейт Бридж през 1937 г. до 2005 г. броят на скочилите от него самоубийци надхвърля 1200 души. През 1997 г. от виадукта Принц Едуард скача по един самоубиец средно на всеки 22 дни. През 2002 г. в гората около планината Фуджи са намерени рекорден брой тела – 78, надвишавайки предишния рекорд от 73 през 1998 г. Броя на самоубийствата на тези места е толкова висок, че се поставят множество знаци, придумващи потенциалните самоубийци да потърся помощ.
Най-малък е процентът на самоубилите се в Латинска Америка и в ислямските страни.

СЗО призовава не само за предотвратяване на самоубийствата, но и за защита на необходимото лечение и последващата грижа за хората, направили сериозен опит за суицид, както и за по-балансираното осветяване на самоубийствата в медиите.

Необходимо е на глобално равнище да се повиши информираността на обществото, че самоубийствата се явяват като една от основните предотвратими причини за преждевременна смърт.

Обществеността и правителствата на страните, на свой ред, е необходимо да разработят основни политики по отношение на националната стратегия за предотвратяване на самоубийствата, които на местно равнище във всеки конкретен регион да намерят своето практическо приложение във вид на програми и мерки за профилактика на самоубийствата и суицидни настроения сред населението.

ПРОФИЛАКТИКА НА САМОУБИЙСТВАТА

Самоубийството е един феномен, който се разпознава много трудно и в никакъв случай не е лесно наблюдаем.

Самата дефиниция на самоубийството не е точно фиксирана.
Най-общо може да се даде следното определение: „Самоубийство е всяка смърт, която опосредствано или непосредствено произлиза от един позитивен или негативен акт, извършен от самата жертва и за което тя знае, че ще предизвика този резултат“.  Опитът за самоубийство е така дефинираният акт, но прекъснат преди настъпването на смъртта.
Суицидното поведение е един от сериозните проблеми на общественото здравеопазване, чиято профилактика и контрол са особено трудна задача.

Профилактиката на самоубийствата изисква комплекс от дейности за осигуряване на оптимални условия за отглеждането на децата. Тези дейности  включват ефективно лечение на психични заболявания и контрол на рисковите фактори на средата.
Важно е да се отбележи, че в световен аспект, самоубийствата са сред първите десет причини за смърт във възрастовата група от 15 до 19 години.
Това определя приоритетността на профилактиката на самоубийствата сред децата, юношите и девойките.

Способите, които юношите използват за осъществяване на самоубийствата са различни, но може да се каже, че най-често прибягват до интоксикация с медикаменти и химични вещества.

Статистически и социологически проучвания показват, че момчетата умират по-често при самоубийствата от момичетата, защото прибягват до по-сигурни методи като обесване и огнестрелно оръжие.  Показателят за опитите за самоубийство при девойките е до три пъти по-висок. Като причина се посочва, че те по-често развиват депресия, но също така по-лесно споделят проблемите си и търсят помощ. Да има човек суицидни мисли от време на време е нормално.  Те са част от нормалния процес на психическото развитие на човек.  Приемат се  за отклонение, когато тези мисли се очертаят като единствен начин за излизане от кризисни житейски състояния.  В такъв случай е налице  сериозен риск от опит за самоубийство или самоубийство. 

Основни фактори, които предоставят защита срещу суицидно поведение:

– Добрите взаимоотношения между членовете на семейството;

– Подкрепата на семейството

– Добрите социални умения на личността;

– Положителна самооценка;

– Отвореността към опита на другите хора и търсенето на помощ и съвет от тях;

– Степента на социална интеграция и добрите взаимоотношения със съучениците. 

Рискови фактори и рискови ситуации:

Културални и социо-демографски фактори:

– нисък социално-икономически статус, ниско образование и безработица в семейството;

– соматични страдания, социална изолация;

– съзряването на всеки млад индивид е преплетено с колективната културална традиция, децата на която липсват културални корени,

– имат проблеми с идентичността и липсата на модел при разрешаването на конфликтите.

Моделът на семейството и негативни преживявания през детството:

– психопатология при родителите;

– злоупотреба с алкохол и наркотици;

– фамилна обремененост със самоубийства; 

– насилие в семейството, чести кавги;

– раздяла или смърт на родителите ;

– честа смяна на местожителството;

– много високи или много ниски очаквания от страна на родителите;

– студенина и суровост. 

Когнитивни способности на личността:

– ригидно мислене и начин на справяне;

– ниска способност за разрешаване на проблеми;

– неспособност за реална преценка на действителността;

– склонност към разочарование;

– тревожност;

– чувство за малоценност и несигурност, които често могат да бъдат маскирани с открито проявление на превъзходство или провокативно поведение. 

Психични разстройства:

– Депресия – често суицидният опит се предшества от депресивни симптоми и антисоциално поведение.  Когато потърсят помощ учениците страдащи от депресия, често се оплакват от соматични синдроми: главоболие, сърцебиене, болки в стомаха и гърдите.  Момичетата стават тихи и неактивни, момчетата обратно – агресивни;

– Тревожност – проучванията показват устойчива връзка между разстройствата изразяващи се в тревожност и суицидните опити сред момчетата.  При момичетата тази връзка е слаба;

– Злоупотреба с алкохол и наркотици –  юноши, които пият и вземат наркотици са изложени на 30% по-голям риск от самоубийства;

– Разстройства в храненето – около 1% – 2% от момичетата страдат от анорексия  или булимия.  При момичетата с анорексия често се наблюдава депресия и суицидният риск е 20 пъти по-висок. 

С предходни суицидни опити 

Рискови ситуации или събития:

– ситуации, които могат  да се възприемат като нараняващи;

– семейни неприятности;

– раздяла с близки;

– смърт на значима обичана личност;

– прекъсване на любовна връзка;

– конфликт с родителите;

– разочарование от училищни резултати; 

Идентифициране на стреса

Всяка внезапна и драматична промяна, засягаща училищния успех, присъствието на занятия или влошаване поведението на дете, юноша или девойка. 

Оценка на суицидния риск

– когато се оценява суицидния риск трябва да се има предвид:

– предходните опити за самоубийство – младите хора в дистрес имат тенденция да повтарят действията си;

– депресия – диагнозата за депресия трябва да се постави от компетентно лице – личен лекар, психиатър;

– рискови ситуации – друга важна задача е да се идентифицират наличието на негативни житейски събития, които активират суицидните мисли и повишават суицидния риск.

Първична профилактика

Най-важният аспект на всяка суицидна профилактика е ранното разпознаване на децата или юноши и девойки в дистрес и/или изложени на повишен суициден риск.

Положителната самооценка предпазва децата, юношите и девойките от психически дистрес и им дава възможността да се справят с трудни и стресиращи житейски ситуации.

Децата не трябва да бъдат постоянно под натиск да вършат всичко по-добре.

Не е достатъчно да им се казва, че са обичани, те самите трябва да се чувстват обичани.
Трябва да бъдат приемани и ценени  такива каквито са. Те трябва да се чувстват специални.

Децата трябва де се научат да възприемат чувствата си сериозно и да бъдат окуражавани да споделят с родителите си.

Предотвратяването на заплахите и насилието в училище.

Децата трябва да са информирани към кого могат да се обърнат, ако имат нужда от помощ.

Интервенция когато суицидният риск е идентифициран

Повечето суициданти имат проблеми в общуването. Много е важно да се установи диалог с младата личност. Липсата или разрушаването на комуникативната мрежа води до негативни последици. Една навременна интервенция  като консултиране с лекар или психолог може да бъде животоспасяваща. Като предпазна мярка е необходимо да се отстранят способите за самоубийство от обсега на изложените на суициден риск. 

Училищата трябва да имат план за спешно информиране на:
училищния персонал, съучениции родители, когато е извършен опит за самоубийство или самоубийство.  Целта е да се предотврати разпространението на самоубийства сред учениците.