Дипломатическите отношения между Република България и Европейската общност (ЕО) са установени през 1988 г. Две години по-късно Седмото Велико народно събрание приема решение относно желанието на България да стане пълноправен член на ЕО.     

На 14 май 1992 г. България започна преговори с Европейския съюз (ЕС) за сключване на Европейско споразумение за асоцииране (ЕСА). Преговорите се проведоха в 7 кръга и приключиха на 22 декември 1992 г. ЕСА бе подписано на 8 март 1993 г. и на 1 февруари 1995 г. то влезе в сила.

На 14 декември 1995 г. България подаде молба за членство в ЕС. През януари 1996 година Съветът на министрите на ЕС възложи на Европейската комисия да подготви становище по готовността на България да се присъедини към Съюза. През юли 1997 г. Комисията постави България, заедно с Румъния, Латвия, Литва и Словакия, във втората вълна на разширяване на ЕС.

На 23 март 1998 г. бяха приети Националната стратегия за присъединяване на Република България към ЕС, Програмата за реализацията й и Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕС.

На 13 октомври 1999 г. Европейската комисия публикува втория Редовен доклад за напредъка на България и препоръча започване на преговори за членство с България.

На 10 декември 1999 г. в Хелзинки Европейският съвет взе решение за започване на преговори за членство с България през февруари 2000 г.

Договорът за приемането на България в Европейския съюз бе подписан на 25 април 2005 г. От 1 януари 2007 г. страната ни е пълноправен член на общността. Заедно с България в ЕС влиза и Румъния.

От 1993 г. Република България има Мисия към Европейските Общности, а от 2007 г. - Постоянно представителство.