Районът около църквата "Света Петка" в Пловдив е коренно променен за последния век. Доказателство за това са няколко стари снимки на храма от началото на миналия век. Районът продължава да се променя активно и днес, тъй като е в непосредствена близост Епископската базилика на древния Филипопол -  един от най-големите и значими в европейски мащаб археологически обекти и културно-исторически паметници. Смята се, че раннохристиянският  храм е бил най-голям и най-богат на Балканите. Неслучайно той крие два слоя и общо близо 2 хиляди квадратни метра майсторски мозайки, които ще бъдат експонирани в бъдещия музеен комплекс.

„Света Петка Нова“ е православен храм, осветен през 1888 г. Разположен е в централната част на града на булевард „Княгиня Мария-Луиза“, в непосредствена близост до римокатолическата катедрала „Свети Лудвиг“. Празник на енорийския храм е 14 октомври, когато се почита паметта на Преподобна Петка Българска, живяла през X-XI век.

Църквата е проектирана по възрожденски модел и представлява трикорабна псевдобазилика. При градежа на храма участва целият тогавашен градски елит. Архитект на „Света Петка Нова“ е Димитър Наумов. Външната декорация на сградата е скромна, а източната част е с триъгълен фронтон и полукръгла апсида. Две десетилетия след строежа си, църквата се доизгражда под ръководството на пловдивския архитект Йосиф Шнитер.

Най-внушителна е камбанарията с големите си размери, която е авторско копие на кулата звънарница на катедралата Света Богородица. Иконостасът, амвонът и владишкия трон са дело на майстор Петър Кушлев от Широка Лъка, а иконите на пловдивския майстор Петър Джамджиев.

На 1 май 1970 г. в църквата избухва пожар, който нанася сериозни щети на купола и част от покрива на средния кораб. Следва възстановяване и издигане на нов купол. Фасадата е украсена с плочи от бигор, а стенописите са дело на синодални художници. Храмът е осветен за втори път през 1977 г. от митрополит Варлаам Пловдивски.