Откритото пространство, обособено от пресичането на ул. „Стръмна“ и ул. „Цанко Лавренов“, да бъде именувано площад "Паси", предлага инициативен комитет начело с доц. д-р Нарцис Колева-Ходжева. Към нея се присъединяват проф. Аврам Ескенази, Ада Митрани, Адела Кац, Владимир Дончев, д-р Гюрай Ходжев, Илиян Джевелков, Ицхак Финци, Елица Георгиева, Меглена
Русинова, Нина Радева, Рони Т. Корен, Антоанета Зоткова. Предложението трябва да бъде гласувано на Общински съвет.

Пл. "Паси" ще носи паметта на трима видни пловдивски евреи от фамилията Паси—Калев, което би било напълно обосновано, аргументирано и последователно решение в духа на вековната политика на етническа толерантност на Община Пловдив. Това са адв. Соломон Паси (1888-1958), Исак Нисим Паси (1910-1943) и проф. Исак Соломон Паси (1928-2010), в памет на които и на Елиезер Калев, беше поставена паметна плоча на фасадата на сградата на организацията на евреите „Шалом“ на ул. „Христо Г. Данов“ №20, през февруари 2025. На Елиезер Калев има наименувана улица още от 1910 г. и затова новото предложение се свежда до тримата “Паси”.

Тримата Паси, чиито живот минава през три последователни столетия, имат разнороден, но изключителен принос към паметта за града ни или към неговото историческо културно и социално развитие, както и на страната ни като цяло. Към тях са приложими определенията: енциклопедист, будител, хуманист, просветител, общественик, защитник на невинни българи от Народния съд и имат всеки от тях има своето достойно място в летописа на Пловдив.

Трагедията на средния от тях — физическа жертва и мъченик на Холокоста, заловен от нацистите във Франция и убит в концлагера Собибор през март 1943 подчертава героичното дело, което България извършва в същия този момент, спасявайки своите евреи. Пловдивската паметна плоча за Паси—Калев е била сред мотивите и стимулите за Столична община да наименува ул. “Проф. Исак Паси” в София в чест на нашия именит съгражданин, чието дело надхвърля пределите на града ни и родината ни.

Кратките биографии на тримата Паси:

Адв. Соломон Паси (1888-1958)
Роден и починал в Пловдив. Виден адвокат, общински съветник и испански вицеконсул в Пловдив. Полага държавния си изпит през 1913 г., след което се връща в Пловдив, започва адвокатска практика в града ни, завежда канцеларията на вицеконсулството на Испания, като изпълнява и функциите на заместник-вицеконсул в Пловдив.

В годините след 9.IX.1944, Соломон Паси се застъпва като адвокат и уважаван гражданин за хора, набедени за противници на новата власт, сред които и митрополит Кирил. Изложението от еврейските организации в защита на митрополит Кирил пред Народния съд е изготвено от адвокат Соломон Паси. След впечатляващата публична подкрепа разследването е прекратено и владиката е освободен лично от министъра на МВР.

Адвокат Соломон Паси е спасил не един човек в годините след деветосептемврийските събития. Хуманността и юридическата практика на адв. Соломон Паси са си подали ръка, за да бъдат отменени смъртни присъди на несправедливо обвинени хора. През първата половина на ХХ век адв. Соломон Паси е бил общински съветник в Пловдив от името на Демократическата партия. Той е и дългогодишен председател (през 1930-те и 1940-те) на пловдивската ложа „Митцпа” на Б’ней Б’рит — най-старата еврейска организация в света.

Исак Нисим Паси (1910-1943)
Роден в Пловдив. Завършва счетоводство във Франция, след което заминава от България в Палестина, а от там – във Франция. Като евреин, Исак Паси е заловен и интерниран в транзитния лагер „Дранси“ край Париж на 20 януари 1943 г. Регистрационният му номер там е 36480. На 23 март 1943 г. е изпратен с ешелон № 52 в нацисткия лагер Собибор в окупираната от Германия Полша, където след 5 дена е убит. Информацията за съдбата на Исак Нисим Паси се основава на данни, предоставени от „The Foundation for the Memory of the Shoah“ (Фондацията в памет на Шоа е с дейност, посветена на опазване на паметта за Холокоста) и на паметната книга на евреите, депортирани от Франция (The memorial book to the Jews deported from France) от Серж и Беат Кларсфелд.

Проф. Исак Соломон Паси (1928-2010)
Роден в Пловдив. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския държавен университети през 1957 г. През 1971 г., на 43 годишна възраст, той вече е доктор на науките, а по късно и професор по естетика.

През годините на Студената война той е основен проводник на западната философия, литература и култура, забранявана или заглушавана от официалните власти у нас. Изследванията му се простират в областта на естетиката и културознанието, историята на изкуството и западноевропейската литература. Има изключителен принос за приобщаването на българската култура към европейската философско-естетическа и литературна мисъл. През следващите близо 50 години пише есета, монографии, философски миниатюри, спомени, пътеписи, автобиографични бележки, философски портрети и др. Проф. Исак Паси издава над 40 авторски книги с изследвания.

Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са други над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от човешка история – от античността до ХХ век.
Основоположник е на книгоиздателските поредици „Естетика и изкуствознание“, „Философскоестетична библиотека“, „Класическо наследство“. Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал, Георг Кристоф Лихтенберг и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно, Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други.

На проф. Исак Паси е именувана аудиторията 41 в СУ “Св. Климент Охридски”, в която той четеше лекции, а в негова памет Философският Факултет на СУ “Св. Климент Охридски” провежда най-големия ежегоден философски форум — мемориална конференция “проф. Исак Паси”, започваща традиционно на рождения му ден, 13 март.

Фамилия Паси е семейно свързана и съответно представителна и за редица други пловдивски еврейски фамилии: Калев, Ескенази, Митрани, Леви, Ашер. Повече за тримата Паси, както и за други представители на пловдивската фамилия Паси може да се открие в книгите на Димитър Райчев, както и в книгата “Паси от Фес - Потомци на пловдивчанина Соломон Паси от XVIII век.” на Антоанета Зоткова.