Пловдив постоянно променя своя облик. Сградите, улиците и мостовете, Старият град и кварталите не са същите, каквито ги помнят нашите предци. Какви са били те в миналото и как изглеждат сега ще ви покажем в новата поредица „Преди и сега”. Тя ще е повод на научим заедно още любопитни детайли от историята на Пловдив, но и да направим равносметка как се развива градът ни. След като вече разказахме историите за спасението на Стария град и създаването на института, отговарящ за опазването му, дойде моментът, в който да изследваме най-голямата му съкровищница - обектите в него. Започваме разходката си из тайните на една от къщите, изправила се пред най-много изпитания. Домът, в който днес се помещава експозицията на художника Златю Бояджиев, през годините е бил библиотека, дом на лекар и общественик, царска резиденция, тютюнев склад. Въпреки че предназначението на сградата многократно е било променяно, днес тя може да ни разкаже не една или две истории. За да ги разкажем и ние, се обърнахме към небезизвестния историк и автор Владимир Балчев и уредничката на експозицията Севлия Цуцекова. 

Семейно предание твърди, че първата европейска ренесансова сграда в сърцето на Стария град била проектирана не от кого да е, а от италиански архитект. В действителност къщата на д-р Стоян Чомаков впечатлява с конструкцията си, както и с богатата си вътрешна декорация. Документи, които свидетелстват, че е дело на чуждестранен архитект, обаче не са открити. Самата къща е градена през периода 1858 – 1860 г. от компивщенски майстори, докато собственикът й се намирал в Цариград. Там той участвал активно в движението за независима българска църква, разказва Балчев.

"Това, което Чомаков е направил, действително е един подвиг. Подходил е с много голям такт", допълва той. Освен като борец за църковна независимост, той спечелва популярност и като лекар. Още докато е в Пловдив извършва сложна операция на перфориран хранопровод, а по-късно спасява пациенти със същата диагноза и в Цариград.

"Прочува се, когато един самоубиец в Пловдив си прерязва гърлото, а той успява да го зашие и спаси", обяснява изследователят. 

След смъртта на Чомаков, неговата дъщеря Мария решава да даде къщата за резиценция на Фердиданд срещу символичен наем. Държавният архив все още пази снимки, на които се виждат часовоите, посрещащи княза пред лятната му резиденцията. Къщата функционирала по този начин до войните.

Княз Фердинанд и министър Махаил Такев пред лятната резиденция, снимка: Държавен архив - Пловдив

Домът на видния общественик обаче тепърва предстои да се сблъска с много премеждия. За кратко тя е превърната в тютюнев склад. Проект от 1929 година за построяване на учителски институт дори вещае нейното събаряне. 

"Мисля, че дори са стартирали процедури по отчуждаване на имота. Слава Богу, не са приключили", разказва още Балчев. 

По-късно, през 50-те години, в къщата се помещава градска библиотека "Максим Горки".

Снимка: Държавен архив - Пловдив

През 1984 година зданието е преустроено в галерия на един от най-самобитните български художници - Златю Бояджиев. Съвременичката на първия директор на Управление "Старинен Пловдив" Антоанета Пердикацева си спомня за огромните усилия, вложени от страна на Начо Културата в опит да почете личното си приятелство с майстора на четката. Направил го, влагайки целите си любов и ентусиазъм в преустройването на Чомаковата къща в негова галерия. Бояджиев бил сред тези творци, на които Атанас Кръстев гледал като на свои деца.  

"Още приживе двамата са минавали оттук, а Начо е посочвал къщата и е казвал: Тук ще бъде твоята галерия", допълва Севлия Цуцекова, уредничка на днешната експозиция. Тя допълва, че все още във възрожденския дом идват много пловдивчани, които помнят художника и разказват спомените си за него.

Откриване на галерия "Златю Бояджиев", 1984 Снимка: Държавен архив - Пловдив

"По този начин непрекъснато се обогатяваме", коментира Цуцекова. "Това е един рядък случай сред българските художници, защото Златю е бил сред народа - по улиците, в градините. Общувал е с хората, а когато е харесвал някого, го е привиквал и е искал с часове да рисува с него. Затова е жив!", категорична е тя. 

Познатите и непознати истории, свързани с уникалната по рода си къща и твореца Бояджиев - чуйте в разказите на Севлия Цуцекова и Владимир Балчев: