Поредната сграда от Тютюневия град бавно, но безвъзвратно отива в историята. Фасадите на бившата централа на „Булгартабак” на кръстовището на улиците „Авксентий Велешки” и „Иван Вазов” изчезват с всеки изминал ден.

Два месеца, след последния скандал в Тютюневия град, когато един склад бе съборен до основи в рамките на три дни, въпреки заканите на министъра на културата Велислав Минеков , а друг бе полуразрушен, върви реконструкцията на друга емблематична сграда в района.

Мащабната сграда, която през годините така и не бе обявена за паметник на културата, / кой знае защо/ , не се събаря вандалски с багер през нощта, както това се случи на бул. „Христо Ботев”, а фасадите й изчезват бавно и методично.  Вероятно ще бъде запазена една от фасадите към ул. „Иван Вазов”, която в момента е опакована с мрежа, пише TrafficNews.bg.

Този път липсват живи вериги, няма и представители от Министерството на културата и НИНКН. Всъщност те отдавна загубиха битката, след като собственикът на сградата СК „Тракиец” спечели делото във Върховен  съд.  Благодарение на съдебното решение, инвеститорът ще може да реализира проекта си, който макар , че ще запази духа на сградата, ще бъде далеч от оригиналния проект.

Оригиналната сградата е построена около 1930 година, като е била  централа на магнатите от АКА – дружеството „Атанас Куцооглу Амстердам”.

Сградата е типичен пример за късния сецесион у нас в последните години преди навлизането на модернизма. При него липсват богатите орнаменти, които са типични за двата изгорели сграда на Кудоглу в съседство. Сградата е елегантна , с изчистени линии , без типичните рамки  около прозорците. Липсват рустикални елементи, но пък двете полукули я отличават от останалите в квартала. Пропорциите се запазват, но орнаменталната украса почти изчезва. Сградата се отличава с типичен  орнамент между етажите.

В новия проект, който НИНКН първоначално спря, но след това той бе разрешен от съда, промените са концептуални – появява се партерен етаж с витрини и допълнителни два етажа , единият от които мансарден. Добавени са и орнаменти, които нямат общо с автентичния вид на сградата.

Този тип „реставрация” вероятно ще бъде одобрен от мнозина, които ще го сравнят с занемарената сграда , която от години се руши, но това не означава, че по този начин съхраняваме културно историческото си наследство.

Както това се случва в големите европейски столици. Ето пример за реставрация на стари сгради в центъра на Рим. На предпазната мрежа е принтирана визията на сградата, която точно копира автентичния й вид и никой собственик, архитект или общински служител през ум не му минава , че може да ги промени.

Разбира се, пловдивчани могат да продължат да вярват на маркетинг мантрата , че сме най- стария жив град в Европа, но ако опазването на архитектурните паметници продължава в същия дух, скоро можем да се превърнем в Лас Вегас на Балканите, а градът да се напълни със сгради -реплики.