Къща „Клианти“ се намира в Архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“ на ул. „Тодор Самодумов“ № 3А, в съседство със знаковите за града възрожденски сгради: къща на Ритора, къща „Ламартин“, Антова къща, Жълтото училище – всички паметници на културата от национално значение със забележителна декоративна украса. Сред тях къща „Клианти“ се отличава с впечатляваща стенопис и многоцветни тавани.

Сградата, построена през 1816 г., е една от най-старите запазени къщи от епохата на Българското възраждане. През 1846 г. тя е била изцяло реконструирана, като приземният етаж е разширен в северна посока, оформяйки покрития двор. Строители са били майсторите, изградили църквата Св. Богородица. През 1882 г. западната част на къщата била разрушена и с разделянето на сградата се обособяват две отделни къщи. През 1920 г. част от югоизточния ъгъл е “изрязан”.

Къщата на Клианти е безспорен връх в развитието на архитектурата и декоративното изкуство в Стария Пловдив. Богатата художествена украса е концентрирана в жилищния етаж, където изобилстват дървената пластика и полихромията - геометрични мотиви и цветни инкрустации - по дървените тавани, уникални пейзажи, датирани от 1817 г., и монументални композиции от растителни орнаменти, по стените има богато изрисувани алафранги, мусандри, таблени дървени врати.

Тя е несиметрична двуетажна къща, която е претърпяла няколко преустройства през XIX век. Днес са запазени само около 2/3 от първоначалния й вид, като през годините тя е сменяла няколко собственика.

От 1949 г. тя е със статут на „Народна старина”, а от 1995 г. е паметник на културата от национално значение.

На първия етаж впечатление прави покритият двор, изграден през първия строителен период. В североизточното помещение са възстановени: огнището, навесът над огнището, миндерът и долапите.

Вторият етаж днес се състои от три стаи и просторен хайет с многобройни прозорци. На нивото на хайета е разположено междинно складово помещение с височина 1.60 м., наречено „химала” („ниското”от гр.).

От хайета по дървена стълба се стига до двете основни помещения на етажа.  Орнаменталната украса по стените в тези две стаи  е изключително богата със запазени  дъврени елементи. Стенописите са многоцветни и включват растителни орнаменти, букети и вази с цветя. Дървените тавани са изписани с многообразни  композиционни схеми, мусандрите са изрисувани с букети от рози, а вратите са богато декорирани. По стените от двете страни на алафрангата в една от стаите са възстановени уникални пейзажи от Виена и Конастантинопол с изписана година 1817.

Двуетажната сграда е важен архитектурен компонент на територията на Архитектурно-историческия резерват„Старинен Пловдив”.